ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№696
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр.д. № 632 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от В. „Възраждане 2002″ гр. И. срещу решение № 335/20.12.2008 г. по в.гр.дело № 587/2008 г. на Великотърновският апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 42/10.03.2008 г. по гр. д. № 126/2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е осъден на осн. чл. 59 от ЗЗД ответникът В. „Възраждане“ гр. И. да заплати на ищеца „Миливан“ О. гр. П. сумата 81 765.60 лв., представляваща средна пазарна цена за ожънатата пшеница от ответника през 2007 г. общо 2027 дка от следните блокове -блок „Вилна зона“460 дка, „Шлянковски орехи“ 760 дка и блок „Шикарски геран“ 807 дка, неразделна част от което е решение № 192/17.09.2008 г. по гр.дело № 126/2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 42/10.03.2007 г. по гр.дело № 126/2007 г. на ПОС относно наименованието на В. „Възраждане“, като същото се чете В. „Възраждане-2002“ гр. И..
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост.
В изложението за допускане на касационно обжалване поддържа, че материалноправните и процесуалноправни въпроси по които съдът се е произнесъл и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са непрайшлни констатации на въззивния съд относно ожънатите площи от 2027 дка, неправилно възприет констативен
протокол от 22.06.2007 г., съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, за неправилно възприети показания на разпитаните свидетели по делото, за неправилни фактически и правни изводи, обусловили извода за основателност на исковата претенция с пр.осн.чл. 59 от ЗЗД в размер на сумата 81 765.60 лв.
Ответникът по жалбата“Миливан“ О. гр. П. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
В разпоредбите на чл.280,ал.1 от ГПК е визиран общият критерий за допускане на касационно обжалване и това е наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение и който е обусловил изхода на спора. Наред с наличието на посоченият общ критерий за да се допусне касационно обжалване на едно въззивно решение следва да се установи и наличието поне на един от трите специални критерии по чл. 280,ал.1,т.1-3 ГПК.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 от ГПК жалбоподателят следва да посочи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, както и да обоснове наличието на някой от специалните критерии. В настоящият случай жалбоподателят В. „Възраждане 2002“ гр. И. не е формулирал правният въпрос -материален или процесуален, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. Поставените въпроси от жалбоподателя за неправилни фактически и правни изводи на въззивния съд, както и останалите поставени въпроси, обусловили извода за основателност на исковата претенция с пр.осн.чл. 59 от ЗЗД в размер на сумата 81 765.60 лв. не сочи на наличие на основание за допустимост на касационно обжалване, а е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т. З от ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280,ал.1,т. З от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая не са налице. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правният въпрос е причинено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
III г.о
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 335/20.12.2008 г. по в.гр.дело № 587/2008 г. на Великотърновският апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: