ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 697
гр. София, 14.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 695 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Д. С. К. срещу разпореждане № 393 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 175/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответникът по жалбата О. гр. П. не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че Д. К. е подал касационна жалба срещу решение № І* от 10.07.2009 г. по гр. д. № 175/09 г. на Окръжен съд гр. Б.. С разпореждане № 357 от 07.09.2009 г. съдът е оставил жалбата без движение, с указания до касатора за отстраняване на нередностите и, както и че ако указанията не бъдат изпълнени в едноседмичен срок от получаване на съобщението, жалбата ще бъде върната. Разпореждането е съобщено на касатора на 12.09.2009 г., а с обжалваното разпореждане съдът е върнал жалбата на основание чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК.
Доводите в частната касационна жалба за незаконосъобразност на разпореждането са неоснователни. В касационната жалба са изложени основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но липсва изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. От жалбата не става ясно кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос който е решен от въззивния съд и кое обуславя допускане на касационното обжалване. Бланкетното възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, погрешно записано в жалбата като чл. 260 ал. 1 т. 3 ГПК, не е основание за допускане на касационно обжалване, с оглед законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Това основание следва да се обоснове, а не само да се цитира нормата от закона. С оглед съдържанието на жалбата въззивният съд законосъобразно е оставил същата без движение, като подробно е указал на касатора кои нередности следва да отстрани. С дадения от съда срок касаторът е внесъл дължимата държавна такса, но не е изпълнил другите указания, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 393 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 175/09 г. на Окръжен съд гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: