1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
С., 18.06. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1384 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. К. Й. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. Ц. С. от АК-С., против въззивно решение от 25.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 8804/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, с което като е потвърдено решение от 28.04.2014 г. на Софийски районен съд, 71 с-в, постановено по гр.д. № 33032/2013 г., са отхвърлени предявените искове от касатора срещу Висш съдебен съвет [населено място] за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. И. правен въпрос е, налице ли е в случая изискване за висше икономическо образование за длъжността, заемана от ищеца, предвид новата длъжностна характеристика, или не, както и за тълкуване на понятието „икономическо направление”. Не се позовава и не сочи задължителна и противоречива съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба, Висш съдебен съвет [населено място], чрез процесуалния си представител С. Х. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че касаторът-ищец не е отговарял на новите изисквания за образование със съответното професионално направление, въведени от работодателя за заемане на длъжността „младши вътрешен одитор” в дирекция ”Вътрешен одит” при В., от „образователна степен – висше образование, магистър”, без посочена специалност по старата длъжностна характеристика, на „образователна степен – висше образование, магистър”, с професионално направление: икономика – по новата длъжностна характеристика, съгласно решение на В. по протокол № 20/23.05.2013 г. Приел е, че ищецът не е отговарял на новите изисквания за образование, тъй като неговото образование е висше, с образователно-квалификационна степен „магистър”, но с професионално направление – строителен инженер по промишлено и гражданско строителство”, поради което в случая работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В този аспект повдигнатият от касатора правен въпрос не е обусловил крайния извод на въззивния съд за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че в случая изискването за образователна степен – висше образование, магистър, професионално направление: икономика, е въведено след възникване на трудовото правоотношение с ищеца чрез промени в длъжностната характеристика, което правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В тази насока е и задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 28 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2917/2013 г., ІV г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. В случая следва да се отбележи, че относно това, трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, то в този случай волята на работодателя е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато е злоупотребата с право/чл. 8, ал. 1 КТ/, но дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя е конкретен фактически въпрос по всяко дело, а в конкретния случай по делото такива факти не са установени, а и не се твърдят. В заключение, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
На ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 8804/2014 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, по касационна жалба вх. № 337/05.01.2015 г. на Г. К. Й. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: