2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 20.12. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 474/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Б. А. и К. Й. П., подадена чрез адв.И. А., срещу определение № 1752 от 20.06.2012год. по ч.гр.д.№ 1703/2012год. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение №4562 от 23.03.2012г. на РС-Варна, постановено по гр.д.№2902/2011г.,с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от тях против О. М. Д. – Д. иск по чл.109а ЗС поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на констатирани нередовности. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението към жалбата е посочено, че при постановяване на атакуваното определение В. е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е в противоречие с константната практика на ВКС и по-конкретно с определения №305 от 24.04.2012г. по т.д.№80/2011г. и № 213/ 23.02.2012г. по гр.д.№741/2011г. – и двете на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на В., с което е прекратено производството по предявения от настоящите жалбоподатели иск по чл.109а ЗС. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че и в исковата молба, и в последващите уточнителни молби, ищците са твърдели, че В. следва да уточни точно къде минава графично границата между процесните имоти съобразно вербалната част от подписана и одобрена съдебна делба-спогодба и я определи след като уважи предявения иск за отричане правото на собственост на ответницата върху 584 кв.м. реална част от имота. Никъде не се твърди, че е налице неправилно заснемане, а че при графичното описване на дяловете в скицата към делбеното дело, приложена към споразумението, и текстовото описване на споразумение, е допусната грешка. Според въззивния съд след влизане в сила на одобреното споразумение тази грешка е следвало да бъде изправена посредством разрешаване на спора за материално право – кой е собственик на неправилно придадената към имота на ответницата част от имота на ищците. Такъв иск е предявен понастоящем по делото и предявяването на същия е основание да се разгледа и иск за установяване към минал момент кой е бил собственик на имота при твърдените граници. Такъв иск обаче не е предявен. Ищците категорично са заявили в отговора на указанията за без движение, че искат определянето на границата след установяването на правата им на собственост /включително и в частната жалба се твърди това/. Т.е. определянето на границата се иска да се осъществи към настоящия момент, след като съдът признае, че ответницата не е собственик на процесните 584 кв.м. Посочено е също, че самите ищци твърдят, че искат определянето на границата в евентуалност от уважаване на първия иск. Следователно и иск по чл.53 ЗКИР /който е единствения допустим иск, като се има предвид, че имотите са урегулирани с влязъл в сила още 2001г. ПУП/, не е предявяван. Ищците нито са посочили минал момент към който искат установяване право на собственост, нито са уточнили план, в който границата е погрешно заснета. Съобразно изложеното съдът е приел, че предявеният от ищците иск е такъв по чл.109а ЗС, но същият е недопустимПозовал се е на Определение №739/2003г. по ч.гр.д. №611/2003г. на ВКС, IV г.о., Определение №593/19.12.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №514/1114, II г.о., Решение №328/07.07.2010г. на ВКС по гр.д. №286/2010г., II г.о., в които се приема, че такъв иск е недопустим относно урегулирани поземлени имоти, защото очертанията между тях са определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. Отчетено е и това, че от заключението на вещото лице е установено, че е налице ПУП за процесната територия, който обхваща и двата процесни имота. Съобразно това е обоснован изводът, че иск за определяне на граници е недопустим.
Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Това означава, че условие за редовност на частната касационна жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешен противоречиво от съдилищата или който е от значение за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената частна касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
Изложението в процесния случай не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1752 от 20.06.2012год. по ч.гр.д.№ 1703/2012год. на Варненски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: