2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
С., 24,10,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1070/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу решение №973 от 17.06.2011г. по гр.д.1122/10г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касационната жалба – И. К. П. лично и в качеството й на майка и законен представителна Н. С. П. е на становище, че подадената жалба е неоснователна. Не претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса за допустимостта на искови претенции за репариране на вреди, по отношение, на които пострадалия вече се е снабдил с изпълнителен титул по силата на друг воден процес. Развити са подробни доводи, че разрешението дадено на този въпрос от въззивния съд противоречи както на разрешенията дадени с ППВС №7/77г., така и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС – а именно решение №82/09г. на ВКС, ТК , І т.о. и решение № 197/09г. на ВКС, ІІ т.о.
Касаторьт е поддържал единствено довод за недопустимост на съдебния акт, който е извел от цитирана от него практика на ВС и ВКС и чиято евентуална основателност самостоятелно би могла да доведе до допускане на касационно обжалване, съобразно разрешенията на т.1 ТРОСГТК №1/09г. на ВКС на РБ. За да обоснове недопустимост на акта, страната се е позовала на недопустимост на заведения от пострадалия срещу застрахователя пряк иск, поради наличие на изпълнителен лист срещу деликвента, чието неизпълнение не обуславя възможността отново да се реализира съдебно производство срещу друго задължено за същата вреда лице. Макар, че касаторът е обвързал тези доводи с основанията по чл.280 ГПК, то същите са относими само към допустимостта на предявения иск, като именно в тази връзка, той се е позовал, както на ППВС №7/77г., така и на приложеното и интерпретирано от него решение №82/09г. на ВКС, І т.о., с оглед разрешенията дадени от Пленума и относими към недопустимост на кумулиране на исковете срещу деликвента и застрахователя, така и съобразно резолутативната част на акта на ВКС, обективираща именно недопустимост на заведения иск. Доводите на страната, обаче са неоснователни, тъй като с оглед развитото от нея разбиране, не се обосновава недопустимост на заведения иск. ВКС – ТК към настоящия момент е отстъпила от разрешенията дадени с ППВС №7/77г. и е преодоляла практиката визирана в приложеното от страната решение с ТРОСТК №1 /2010г./ вече постановено/, с което е прието, че при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл.407 , ал.1 ТЗ / отм./, съотв. по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност”. Или, съобразно тази задължителна практика, предявения и разгледан иск е допустим.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №973 от 17.06.2011г. по гр.д.1122/10г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: