О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
[населено място],24.08.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2787 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 289 от 16.05.2014г., постановено по т.дело № 211/2014г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав, с което след отмяна на решение №11 от 13.01.2014г. по т.д. № 36/2013г. на Смолянския окръжен съд е уважен искът на [фирма] срещу [община] за сумата от 25 018.80 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 1.01.2006г. за услуга отпечатване на в – к „Р. вести”, издание на Общинския съвет на [населено място], и искът по чл.86 ЗЗД за сумата от 8330.74 лв. обезщетение за забава, считано от датата на издаване на всяка една от фактурите до датата на предявяване на иска 31.05.2013г. С решението [община] е осъдена да заплати разноски на ищеца [фирма] 6150.98 лв.
Жалбоподателят [община] развива оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез управителя С. Г., заявява становище за недопускане на решението на Пловдивския апелативен съд до касация. Не се прави искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от [фирма] в качеството на изпълнител по договор за услуга – отпечатване на областен вестник „Р. вести”. По спорните по делото въпроси кой е издател на вестника и пасивно легитимирана ли е [община] да отговаря по предявените искове, Пловдивският апелативен съд, след преценка на доказателствата, е приел за безспорен факта, че издател е Общински съвет на [населено място], по чието решение № 85/04.11.1993г. е създаден вестникът. С решението е определен статута на вестника и структура за ръководство и управление. Изпълнението на това решение, както и на статута, е възложено на кмета на общината и на избрания от общинския съвет директор. Последният, с оглед възложените му правомощия, е сключил договор с ищеца за отпечатване на отделните броеве на вестника на 01.01.2006г., срещу заплащане на възнаграждение, дължимо в края на всеки месец. Решението за създаване на вестника не е отменено, поради което издаването му е продължило и през 2009г., а отпечатването е извършвано от дружеството – ищец. Изпълнителят не е получил възнаграждение за извършената от него услуга по издадените осем броя фактури за плащане на обща стойност от 25 018.80 лв. За неоснователно е прието възражението на ответника за липсата на пасивна легитимация на [община] да отговя по предявените обективно съединени искове. Пасивно легитимиран да отговаря по иска е лицето от чието име и с чието съгласие се издава вестникът. Без значение е обстоятелството, че пред 2009г. в бюджета на [община] не са предвидени средства за финансиране издаването на вестника и дали редакцията на вестника е включена в структурните звена на общината. Решение на издателя на вестника Общински съвет-С. за прекратяване на издаването на вестника не е взето, поради което по иска на ищеца за заплащане на възнаграждение за отпечатване на отделните издания от вестника, отговорността е на издателя Общински съвет-С.. Общинският съвет е орган на местно самоуправление с определени правомощия визирани в чл.21 ЗМСМА и не е юридическо лице. Взетите от този орган решения се изпълняват от О., представлявана от съответния кмет, която в изпълнение на взетите решения е активно легитимирана да предявява искове, както и да отговаря по предявените такива, свързани с твърдяното неизпълнение/чл.14 ЗМСМА/.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Формулираният от касатора материалноправен въпрос: Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството на [община], включването им в дневника за покупко – продажба по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява ли недвусмислено признание на задължението и доказват ли неговото съществуване, не обосновава основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Решаващият извод на съда за уважаване на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД не е обусловен от факта дали фактурите на ищеца са осчетоводени в счетоводството на ответника и дали е ползван по тях данъчен кредит, а от факта на доказаното облигационно правоотношение и изпълнение на договора от ищеца за времето, за което са издадени процесните фактури. Касаторът не обосновава основния критерий въпросът да е от значение за изхода на спора по конкретното дело след като въззивният съд е приел за установено, че издадените от ищеца фактури не са осчетоводени в счетоводството на [община]. В хода на процеса [община] е оспорвала легитимацията си на задължено лице по договора от 1.01.2006г., но не и фактът, че вестникът е издаван през 2009г. от ищцовото дружество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По материалноправния въпрос: Допустимо ли е О. да бъде представлявана пред физически и юридически лица от лице, различно от кмета на общината, предвид императивната норма на чл.44, ал.1, т.15 от ЗСМСМА и какви са правните последици, когато е осъществено подобно представителство без да е впоследствие потвърдено, касаторът се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 на ГПК – противоречие на решението на Пловдивския апелативен съд с решение № 666 от 17.04.2009г. по гр.дело № 527/2009г. и решение № 876 от 20.05.2009г. по в.гр.дело № 358/2009г. на Пловдивския окръжен съд, за които е отбелязано че са окончателни. Твърдяното противоречие не се установява от представените ксерокопия на решения на Пловдивския окръжен съд. Съгласно т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. В двете цитирани решения окръжният съд е установил, че договорите за изработка – публикуване на икономическа статия на немски език в печатно издание, са сключени от кмета на кметство, което няма самостоятелна правосубектност Кметствата, съгласно чл. 2, ал.2 от ЗАТУРБ, представляват съставни административно – териториални единици на общините, поради което кметът няма правомощията да представлява и задължава съответната община. Поради това договорът не поражда задължение за изпълнение от съответната община. В обжалваното решение такава хипотеза не е разгледана, поради което не се установява поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №289/16.05.2014г., постановено по в.т.дело №211 /2014 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о., първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: