2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
С., 03.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2870/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Разпореждане № 702 от 05.06.2014 по гр.д. № 58/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, с което му е върната касационна жалба вх. № 3478/ 29.05.2014 г. на основание чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК, с оплакване за неправилност. Излага, че искът е предявен за 10 043.72 лв., а съдът е взел предвид допуснатото прихващане по чл. 103 ЗЗД за 10 000 лв., в която част решението е обжалвано, и неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК, като не прави разлика между „цена на иска” и „обжалваем интерес”. Иска да се съобрази цената на иска спрямо която въззивното решение подлежи на обжалване и делото да се върне на ОС – Ловеч за администриране на подадената касационна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, обосновава, че решението е обжалвано само в частта, с която е допуснато прихващане по чл. 103 ЗЗД за 10 000 лв., поради което не подлежи на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното разпореждане е върната на [фирма] – [населено място] касационна жалба срещу въззивното решение, обжалвано от ищеца по делото в частта, с която е допуснато прихващане по чл. 103 ЗЗД със сумата 10 000 лв. Предмет на делото са иск по чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ за 10 410.32 лв., със законната лихва и иск по чл. 92 ЗЗД за 366.60 лв., както и насрещни искове: за 2500 лв. по договор за маркетинг и за 1094.11 лв. – 10% отстъпка по договора за доставка. Съдът е приел, че решението в частта, с която е уважен иска за 10 043.72 лв., е влязло в законна сила, като необжалвано, а жалбата на ищеца е относно прихващането по чл. 103 ЗЗД със сумата 10 000 лв., което е определящо, затова на основание чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба е неправилно. За допустимостта на касационната жалба, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, е определяща цената на предявените искове, независимо в коя част решението е обжалвано и какъв е размерът на вземането, за което съдът е допуснал прихващане по чл. 103 ЗЗД. Цената на първия предявен иск е над 10 000 лв., поради което възивното решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 702 от 05.06.2014 по гр.д. № 58/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на подадената от [фирма] – [населено място] касационна жалба вх. № 3478/ 29.05. 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: