О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 03.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Томов
гр. дело №3307/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощника адв.М. срещу решение № 118 от 25.02.2016г по в.гр.дело № 858/2015г. на Софийски окръжен съд в частта , с което е потвърдено решение №103 от 12.05.2015г на Самоковски районен съд, произнесено по заведен от касатора иск за обезщетение на вреди от действия и бездействия на съдебен изпълнител на основание чл.441 ГПК във вр чл. 74 ЗЧСИ , във вр чл. 45 ал.1 ЗЗД ,частично предявен и изцяло отхвърлен поради това ,че не е установена причинена имуществена вреда на ищеца от противоправно действие или бездействие на ответника като ЧСИ . Претенцията за лихви за период от 10.07.2007г до завеждане на исковата молба на 09.07.2012г ищецът е предявил самостоятелно , според претитума- също частично , до размера на сумата 3416 лв. Претенцията за лихви е отхвърлена изцяло на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД , като първоинстнационното решение е потвърдено и в тази част .
В приложеното съм жалбата изложение се сочат основания по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Поставят се въпросите допуснато ли е процесуално нарушение при определяне на иска за лихви като за мораторна лихва ,при предявен иск за непозволено увреждане ( деликт) . Може ли да се приеме , че е налице иск за мораторна лихва при непозволено увреждане. Определянето на лихвата погрешно от ищеца,следва ли да се приеме от съда (като отделен иск), да се събира такса по него . Сочи се основание по чл. 280 ал.1, т.2 ГПК и се цитират решения от по-старата практика на ВКС относно компенсаторния характер на лихвата при непозволено увреждане .
Формулирани са и въпросите : към коя дата се счита погасено вземането от длъжника по изпълнителното дело ; към коя дата се дължат и събират лихви върху вземането и начисляват ли се лихви върху главницата след събиране на вземането от ЧСИ . Въпросите засягат претенцията за главницата . Според защитата на касатора, погасяване задълженията на длъжника по изпълнителното дело настъпва от момента на събиране на вземанията от съдебния изпълнител ,т.е от постъпване сумата по сметка на съдебния изпълнител ,а не от постъпването по сметка на взискателя , както са били изчислени и платени в случая от ЧСИ К. . В този смисъл се изтъква решение по гр.д №17457/2013г на СРС , постановено по идентичен спор и между същите страни по отношение на действията на ЧСИ К. по същото изпълнително дело по което длъжник е [фирма], но по отношение вземанията на друг взискател.Възприета е тезата на защитата , а именно че ЧСИ К. е начислил лихва върху главницата на съответния взискател и след събиране на вземането , така е изплатил недължима лихва за забава за периода от получаване на сумата по негова сметка , до изплащането им по сметка на взискателя . Решението не е влязло в сила , но се създава противоречива практика . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,поради неточно тълкуване – създава се погрешно правило ,различно от установеното в закона.
Отговор е постъпил от ответника ЧСИ Г. Н. К. и от [фирма], негов застраховател. Липсва обосновка на правен въпрос от значение за решаване на делото .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението се поставят въпроси ,които не държат сметка за решаващите съображения на въззивната инстанция за неоснователност на иска за вреди , а поради това и неоснователност на искането в частта за лихвите върху претендираното обезщетение , по това дело .
Въпросът , обусловил решаващите съображения на въззивния съд да потвърди отхвърляне на иска по чл. 74 ЗЧСИ , вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД е за необходимостта от доказване на увреждащото действие или бездействие на съдебния изпълнител , на неговата противоправност и на имуществената вреда , която в случая ищецът като длъжник по приключило изпълнително дело съизмерява с недължимо и противоправно начисляване на законната лихва върху постъпили суми от публичната продан на имот по специалната сметка на ЧСИ К. , обвързвано със забавата му да изпълни задълженията си за преводи по сметки на взискателите в тридневен срок . По отношение твърдението на ищеца ,че ЧСИ К. е начислявал в полза на един от взискателите по изпълнителното дело [фирма] , съответно превел на последния ( респ. на О. като негов заложен кредитор – според ищеца неоснователно обогатил се) една недължима горница от 11 215,75лв, представляваща начислена законна лихва за периода от 10.07.2007г до 31.08.2007г вместо олихвяване по смисъла на Наредба №6/2006г. на МП и с това е причинена имуществена вреда на длъжника , въззивният съд е изтъкнал липсата на доказателства за размера на вземането на конкретния взискател към датата 10.07.2007г., за да се прецени съотносимостта му с преведената от ЧСИ на 31.08.2007г сума от 897 210,63 лв. по посочена от последния сметката в О.. Съответно е изтъкната липсата на проведено от ищеца доказване , че посочената в исковата молба сума от 11 215,75лв представлява „разлика” между размера на вземането на взискателя и установения размер на банковия превод от 897 210,63 лв. и че въобще представлява начислена от ЧСИ лихва върху някаква главница за исковия период , по специалната сметка на ЧСИ , т.е от постъпване на сумата от публичната продан, до датата на извършения превод по сметка на взискателя съгласно реда на чл. 349,ал.3 ГПК (отм).
Непровеждането на доказване в изтъкнатата насока, относно конкретни фактически твърдения на ищеца, съответно изводите на съда за неустановяване на релевантните факти, не се кометнира в изложението на касатора. В касационната си жалба последният възприема своите фактически твърдения за безспорни, без да сочи кое обстоятелство , или процесуален факт , му дава основание за това. В доклада по делото не са обявени обстоятелства, приети за безспорни , при общо указана доказателствена тежест за ищеца . Обуславяща за съображенията на съда по обжалваното решение е липсата на ангажирани от ищеца доказателства за увреждане , чрез неизпълнение на дължимо действие от ЧСИ в срок и / или чрез превеждане на недължима сума на взискателя [фирма] , като горница, в резултат на неправилно начисляване на законна лихва. Не е обсъждан правния въпрос от кой момент насетне задължението на длъжника следва да се счита погасено ,при осъществена публична продан на негов имот и постъпили по сметка на ЧСИ суми от купувача, които подлежат на превод по сметка на взискателите и са достатъчни , за да ги удовлетворят .Този формулиран въпрос , както и въпросът начисляват ли се дължимо лихви върху главницата след събиране на вземането от ЧСИ , не е обсъждан от въззивния съд, доколкото предпоставка за това е ищецът да е доказал в процеса твърденията си за произхода на посочена в исковата молба разлика от 11 215,75лв. като формирана от неправилно начислена,или недължимо преведена в полза на конкретен взискател „лихва”.
Поставените в изложението три въпроса, свързани с характера на претендираната с отделен иск лихва при непозволено увреждане като компенсаторна , а не като мораторна по естество , също нямат връзка с решаващите съображения на въззивния съд , потвърдил решението за отхвърляне на претенцията в тази част поради акцесорност и обусловеността й от основателността на главния иск. Изтъкнатата от съда обусловеност е налице независимо от отговора на поставените в изложението въпроси , който отговор няма да доведе до друг изход на делото в частта по претенцията за лихви ,претендирани от датата на посоченото с иска увреждане ,до завеждане на исковата молба .
Касаторът следва да заплати разноски на ответника ЧСИ Г. Н. К. в размер на 500 лева
По изложените съображения, Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 118 от 25.02.2016г по в.гр.дело № 858/2015г. на Софийски окръжен съд
Осъжда [фирма] да заплати на ЧСИ рег. № 792 Г. Н. К. , [населено място] сумата 500 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .