О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр.София, 30.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №5271 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и [фирма], чрез процесуалния им представител адв.М., срещу определение от 27.02.2015г. по в.ч.гр.д. №81/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение от 14.10.2014г. по гр.д. №172/2014г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от [фирма] и [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск за собственост към минал момент – за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на сключване на договор за покупко-продажба на 10% ид.части от недвижим имот с н.а. №28/2013г. с купувач – [фирма], ответникът-продавач [фирма] не е бил собственик на продадените 10%ид.части от имота.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че установяване или отричане на права към минал момент по пътя на исковата защита с установителен иск за собственост е допустимо в изрично посочени от закона случаи, какъвто не е разглежданият. Приел е, че ищците нямат правен интерес със самостоятелен отрицателен иск да отричат правата на ответника като праводател по сделката към момента на извършването й; че проверка на тези права /т.е. дали праводателят е собственик на прехвърления имот или не/ се извършват по предявен установителен иск за собственост –произнасянето по това преюдициално правоотношение по положителния установителен иск субсумира отричането на правата на праводателя по сделката към момента на извършването й, до размера, в който се засяга правото на собственост на ищците. Прието е също, че правният интерес на ищците от предявения отрицателен установителен иск не произтича и от желанието на ищците да обвържат със сила на пресъдено нещо ответника като продавач по сделката, т.к. постигането на този резултат може да се осъществи по друг процесуален ред, но не и чрез отрицателен установителен иск за отричане правата на праводателя към момента на сделката.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не сочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не е налице и някое от сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е посочил основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е посочил и не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика по разрешен с въззивното определение въпрос от значение за делото. Касаторът е посочил, че въззивното определение противоречи на ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС и на ТР №3 от 12.12.2012г. по тълк.д.№3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Първото от посочените тълкувателни решения се отнася до предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права по чл.124, ал.1 ГПК, а в случая е предявен отрицателен установителен иск за собственост към минал момент, поради което неоснователно се сочи посочената съдебна практика като относима към настоящия случай. Това са отнася и до второто от посочените от касатора тълкувателни решения, което се отнася до приложението на чл.82 ЗЗД, какъвто не е настоящият спор. Въззивното определение не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС – постановени по реда на чл.290 ГПК решение №408 от 12.09.2013г. по гр.д.№1055/2011г. на ВКС, първо г.о. и решение № 233 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 619 от 2009 г. на ВКС, трето г.о., с които е прието, че :
Установяването на съществуването или несъществуването на едно правоотношение при наличието на правен интерес от това се извършва с предявяване на установителен иск. Правоотношението обаче следва да съществува по време на неговото установяване съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК. Допустимо е установяването на правоотношение и към минал момент когато това изрично е предвидено в закона.
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая има формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение от 27.02.2015г. по в.ч.гр.д. №81/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение от 14.10.2014г. по гр.д. №172/2014г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: