О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 05.12. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 436 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Лес Г.“ Е., [населено място] чрез процесуален представител адвокат А. Н. срещу решение № 225 от 08.10.2018г. по в. т. дело № 335/2018г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 14 от 02.03.2018г. по т. дело № 83/2017г. на Окръжен съд Търговище, Х състав и въззивникът „Лес Г.“ Е. е осъден да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Апелативен съд В. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер 211,35 лв., а на „Лессервиз“ Е., [населено място] /в несъстоятелност/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 157,76 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Лес Г.“ Е., [населено място] срещу „Лессервиз“ Е., [населено място] /в несъстоятелност/ и „К. Транс“ Е., [населено място] иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че „К. Транс“ Е. няма вземане от „Лессервиз“ Е. /в несъстоятелност/ в размер на 42 271,28 лв., включено в Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Лессервиз“ Е. по т. дело № 88/2016г. на Търговищки окръжен съд, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен на 18.04.2017г. в Търговския регистър и одобрен с определение на съда по несъстоятелността на 02.10.2017г. Ищецът е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Търговище държавна такса в размер 422,71 лв. на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, а на „Лессервиз“ Е., [населено място] /в несъстоятелност/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 157,76 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че релевантният процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид непълнота на правните норми и липсата на произнасяне от ВКС: „Допустимо ли е в производството по чл. 694 ТЗ да се навеждат и застъпват други основания за възникване на задължението към кредитор, чието вземане е оспорено извън тези, които са изтъкнати от самия кредитор с предявяване на вземането и в производството по възраженията?“
Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел за разглеждане и е обсъдил представения едва в производството по т. дело № 83/2017г. на Търговищки окръжен съд договор за заем, сключен между „Лессервиз“ Е. и „К. Транс“ Е., тъй като при предявяване на вземането си „К. Транс“ Е. не се е позовало на него. Релевира доводи, че въззивният съд не е обсъдил направените от ищеца възражения, че договорът за заем е антидатиран, фиктивен и съставен за нуждите на производството по чл. 694 ТЗ.
Ответникът „Лессервиз“ Е. /в несъстоятелност/ чрез „Адвокатско дружество Гергьовски“ чрез адвокат Д. С. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че договорът за заем е неотносим към наведеното от „К. Транс“ Е. основание на претендираното вземане, тъй като този кредитор не е изложил твърдения за наличие на договорно основание за плащане в производството по предявяване на вземането. Ответникът претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
Синдикът на „Лессервиз“ Е. /в несъстоятелност/ Р. И. Т. не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът „К. Транс“ Е., [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието ? отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че спорното вземане в размер 42 271,28 лв. е предявено от „К. Транс“ Е. като необезпечено с молба, подадена на 27.03.2017г., и се основава на „погасяване на публични задължения на длъжника по изпълнително дело № 25100001837/2010г. на ТД на НАП и [община] за М.“. Посочил е, че в молбата кредиторът е изложил твърдения за осъществено погасяване на чужд дълг при липса на правно основание и предявената претенция е с правно основание чл. 59 ЗЗД, а вземането има извъндоговорен произход, поради което в сочените предметни предели подлежи на изследване съществуването на дълга и в производството по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ.
Съдебният състав е констатирал съществуването на публичен дълг на несъстоятелния длъжник „Лессервиз“ Е., размера на дълга, погасяването му от името на „К. транс“ Е. след откриване на производството по несъстоятелност и липсата на доказателства, че плащането е осъществено за сметка на несъстоятелния длъжник. Предвид заявеното спорно право като такова с извъндоговорен произход въззивната инстанция е приела, че представеният от кредитора договор за заем от 15.02.2017г. е неотносим към наведеното от него основание на претендирания дълг. Изложила е съображения, че претендирането на дълга като договорно задължение е преклудирано поради това, че страната не е навела твърдения за наличие на договорно основание за плащане в производството по предявяване на вземането. Въпросът относно достоверната дата на договора за заем и възраженията на ищеца относно неговия привиден характер, вкл. свързаността на лицата, са приети за неотносими.
За да направи извод за неоснователност на отрицателния установителен иск, въззивният съд се е аргументирал с наличието на предпоставките за съществуването на извъндоговорен дълг в предявения размер. Изложил е съображения, че ответникът – кредитор е погасил дълг при липса на надлежно договорно, вкл. и дарствено основание, поради което плащането е довело до обедняване в патримониума на платеца, реципрочно обогатяване на длъжника и възникване на право на платилия да претендира връщане на даденото по правилата на неоснователното обогатяване.
Независимо от това, въззивната инстанция е обсъдила представения договор за заем в контекста на разпоредбата на чл. 636, ал. 1 ТЗ. Установила е, че договорът за заем обективира съвпадащите уговорки на „Лессервиз“ Е. и „К. – транс“ Е. относно предоставянето на заем в размер на 42 272 лв. като дължимото от заемодателя предаване на заемната сума следва да се осъществи чрез погасяване на конкретно посочени публични задължения в срок до 11.03.2017г. Посочила е, че по отношение на фактическото предаване на заемната сума „К. – транс“ Е. има качеството на длъжник по двустранното облигационно отношение. Въззивният съд е съпоставил датата на договора за заем – 15.02.2017г., срока за погасяване на конкретно посочените публични задължения – до 11.03.2017г. и датата на откриване на производството по несъстоятелност на кредитора „Лессервиз“ Е. – 23.02.2017г. Позовал се е на императивната разпоредба на чл. 636, ал. 1 ТЗ, съгласно която всяко изпълнение на договорно задължение в полза на несъстоятелния длъжник следва да се осъществи със съгласието на синдика, и която обезпечава, както надлежното попълване на масата на несъстоятелността, така и приложението на нормата на чл. 644 ТЗ, включително в настоящия случай, в който договорът не е осчетоводен от несъстоятелния длъжник. Преценявайки изложеното и отчитайки правната възможност на синдика да не приеме изпълнението, вкл. да прекрати заварения договор, съдебният състав е направил извод, че престацията на „К. – транс“ Е. по представения договор за заем е непротивопоставима на синдика и на всички кредитори, същата не може да обуслови наличието на договорен заемен дълг, но не препятства възможността платилият да претендира връщане на даденото по правилата на неоснователното обогатяване.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на делото поради това, че е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай по релевантния процесуалноправен въпрос е формирана константна практика на ВКС /напр. решение № 44/25.05.2017г. по т. д. № 407/2016г. на ВКС, ТК, I т. о./, която не се налага да бъде променяна. Съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 2 ТЗ предявяването на вземането трябва да отговаря на определено съдържание: индивидуализация на кредитора; подробна и изчерпателна индивидуализация на основанието на вземането – фактите, от които вземането произтича /договор, неоснователно обогатяване, гестия и др./, като не е необходимо да се посочва правната му квалификация; размер на вземането; реални обезпечения или право на задържане върху обект от масата на несъстоятелността – чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, ако такива са налице. Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно предявеното вземане /по основание, размер, обезпечение или привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Предметът на иска по чл. 694 ТЗ трябва да съвпада с предмета на предявеното вземане по чл. 685 ТЗ, спрямо което има подадено възражение, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора относно вземането /по основание, размер, обезпечение или привилегия/ по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност. Молбата за предявяване на вземане има преклудиращо действие по отношение на всички ненаведени от кредитора основания за възникване на претендираното вземане. Липсват данни за неточно тълкуване на относимите правни норми, нито е налице изменение на законодателството или обществените условия, което да налага осъвременяване или промяна на съдебната практика.
Като е приел, че молбата за предявяване на вземане следва да съдържа подробна и изчерпателна индивидуализация на претендираното вземане, същата очертава правните рамки, в които вземането се претендира в хода на универсалното осребряване и че кредиторът не разполага с правната възможност да променя индивидуализиращите признаци на претендираното вземане в хода на производството по приемането му, вкл. в последващ етап и в производството по чл. 694 ТЗ, независимо дали се цели съдебно установяване на вземането или отричането му по иск на длъжника или друг кредитор, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. В настоящия случай в съответствие с константната практика на ВКС съдебният състав е съпоставил предмета на предявеното в молбата вземане – осъществено от „К. – транс“ Е. погасяване на чужд дълг /на „Лессервиз“ Е. към НАП и [община]/ при липса на правно основание, т. е. неоснователно обогатяване, вземане с извъндоговорен произход, от една страна, и предмета на предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, от друга страна, и е направил извод, че съществуването на дълга в производството по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ подлежи на изследване в сочените в молбата за предявяване на вземането предметни предели.
Предвид изложените съображения и липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд В.. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника „Лессервиз“ Е. /в несъстоятелност/ направените разноски за касационното производство в размер 1 618,31 лв. – платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 08.10.2018г. по в. т. дело № 335/2018г. на Апелативен съд В., Търговско отделение.
ОСЪЖДА „Лес Г.“ Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 8 да заплати на „Лессервиз“ Е. /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], Ю. промишлена зона № 135 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 618,31 лв. /хиляда шестстотин и осемнадесет лева и тридесет и една стотинки/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Лес Г.“ Е., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 8 да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 30 лв. /тридесет лева/ на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.