1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
[населено място], 08.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
на първи декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 674/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. К. Н. и Ж. К. Н. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 274 от 25.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 277/ 2010 г. С атакуваното определение е отменено определение на Варненски окръжен съд № 632 от 22.02.2010 г. по гр.д.№ 2035/ 2008 г. и е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за осъждане на ищцата по това дело М. Т. С. да им заплати по 1 000 лв разноски по делото, прекратено поради оттегляне на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че разрешаването на спора по частната жалба от Върховният касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по въпросите: необходимо ли е за уважаване на молба за присъждане на разноски освен списък по чл.80 от ГПК да се представят и доказателства за направените разходи; при липса на такива доказателства следва ли съдът да присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 08.07.2004 г.; ако липсват такива доказателства може ли разноските да са определяеми по изричната законова разпоредба на чл.32 ал.2 от ЗА. Молят обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и след като бъде отговорено на поставените въпроси, да бъде отменено, а молбата им за присъждане на разноски да бъде уважена.
Ответницата по частната жалба М. Т. С. я оспорва и счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Според нея по повдигнатите от касаторите въпроси има трайно утвърдена практика, с която обжалваното определение е съобразено.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за недопустима, поради което не следва да се разглежда искането за допускане до касационно обжалване.
Съгласно чл.274 ал.4 от ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако обжалваемият интерес за частните жалбоподатели надвишава сумата 1 000 лв. Под обжалваем интерес законът разбира материалният интерес във въззивното производство. В конкретния случай пред въззивния съд е обжалван акт на първоинстанционен съд, с който е отказано присъждане на адвокатски разноски в размер 1 000 лв за всеки от частните жалбоподатели. Следователно по 1 000 лв е обжалваемият интерес за всеки от касаторите, тъй като касационната инстанция не може да се произнесе за нещо различно от това, което е било предмет на спора пред въззивния съд. С оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК в тази хипотеза въззивното определение, като постановено по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв, е окончателно. Подадената срещу него касационна жалба е недопустима и не може да бъде разглеждан въпросът има ли основания за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н. К. Н. и Ж. К. Н. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски апелативен съд № 274 от 25.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 277/ 2010 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: