3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
С., 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 427 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал.3 ГПК и чл.279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Благоевградския окръжен съд № 2391 от 28. 12. 2009 год., разгледано в закрито заседание на 23. 12.2009 год., по ч.гр.д.№ 955/2009 год., имащо характер на разпореждане, с което на осн. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.261, т.4 ГПК и чл.278, ал.4 ГПК е прекратено производството по делото, образуваното по частна жалба вх. № 2138/11.09.2009 год., на настоящия частен жалбоподател, поради невнесена в срок държавна такса.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Частният жалбоподател поддържа, че дължимата държавна такса за частното производство пред Благоевградския окръжен съд е внесена своевременно в определения съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размер от 15 лв..
Следователно липсва законово основание за допълнително внасяне на държавна такса, според обжалваемия интерес, поради което дадените по реда на чл. 262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.261, т.4 ГПК указания на въззивния съд са незаконосъобразни и не подлежат на изпълнение, което от своя страна изключва и приложението на чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Поради изложеното частният жалбоподател иска отмяна на въззивното определение като неправилно и връщане на делото за разглеждане по същество на основателността на подадената от него частна жалба, срещу разпореждане на Разложкия районен съд № 2548 от 06.08.2009 год., по ч.гр.д.№ 200912401100709/2009 год., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410ГПК.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на предприетото обжалване е съдебен акт от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК, постановен за първи път от въззивния съд, изключва приложението на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, поради което основанията за касационно обжалване, въведени от частния жалбоподател с изложението му по чл.284, ал.3 ГПК, не следва да бъдат преценявани в настоящето производство.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По въпроса за размера на държавната такса по частни жалби срещу съдебни актове, издадени в заповедното производство, каквато е и подадената от настоящия частен жалбоподател с вх. № 2138/11.09.2009 год., адресирана до Благоевградския окръжен съд съществува трайно установена съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Според последната /определение № 540/18.09.2009 год., по ч.т.д. № 277/ 2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС; определение № 847/24.11.2010 год. по ч.т.д.№ 716/2010 год. на І-во т.о. на ВКС/ създадената в ГПК процесуална уредба на обжалваемост на разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. на молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, по арг. от чл. 12, т. 1 и т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, обосновава правен извод, че посочената държавна такса по чл.19 от същата е приложима единствено в хипотезата, в която предмет на частно обжалване е разпореждане на първоинстанционния съд, с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради процесуалните му недостатъци, не е разгледано по същество.
Следователно във всички останали случаи при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, какъвто и е процесният, в който Р. е отказал да издаде исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради отсъствие на доказателства, установяващи по несъмнен начин твърдението на заявителя за възникнало в негова полза парично вземане срещу длъжника, по арг. от чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, за въззивното производство се дължи държавна такса, определена в размер на половината от тази, по в чл. 12 от Тарифата.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд законосъобразно е приложил процесуалното правило на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, след като е констатирал, че частният жалбоподател не е изпълнил в предоставения му едноседмичен срок дадените с разпореждане от 27.10.2009 год. на Благоевградския окръжен съд указания за довнасяне на сумата 14. 19 лв., формираща, заедно с внесената от страната такава от 15.00 лв. пълния размер на дължимата за въззивното производство д.т. от 29.19 лв.. Тези указания, както обосновано е счел и Благоевградският окръжен съд са редовно съобщени на страната на 26.11.2009 год. чрез – адв.Н.Н., пълномощник на последната.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2391/28.12.2009 год., по в.ч.гр.д.№ 955/ 2009 год. на Благоевградския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: