О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 27. 07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1951/2009 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Я. Ц. от .с. Громшин,община Бойчиновци срещу решение от 02.10.2009 г. по в.гр.д. Nо 207/09 г. по описа на Окръжен съд – М. ,с което е обезсилено решение от 13.01.2009 г. по гр. д. Nо 750/2007 г. по описа на Районен съд – М. като недопустимо и производството е прекратено.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че е налице различие в първоинстанционното и въззивното решение – основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационния жалбоподател има бланкетен характер. Действително в него се сочи като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не са формулирани никакви въпроси по смисъла на посочената правна норма. Евентуалното посочване на такъв въпрос от съда би било недопустимо вмешателство и нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
В случая това не е сторено. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено като част от касационната жалба, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. В него се сочат факти и обстоятелства по спора, както и доводи на касационния жалбоподател относно въззивното решение, което сочи на оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което по естеството си представлява касационни оплаквания. За пълнота следва да бъде посочено,че противоречивите решения на инстанциите разгледали спора по същество не попада в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.10.2009 г. по в.гр.д. Nо 207/09 г. по описа на Окръжен съд – М. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: