О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
гр. София, 30.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 833 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. против решение №133/16.03.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по в.гр.д. № 132/2010 г.. С обжалваното решение е отменено решение № 211/19.12.2009 година, постановено по гр.д. № 244/2009 година от Районен съд – Панагюрище, като е постановено ново по съществото на спора, с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.109 и чл.31, ал.2 от ЗС, като неоснователни. В останалата обжалвана част, решението на районния съд е потвърдено.
В срока по чл.287 от ГПК, ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, с който оспорва както наличието на касационните основания, сочени от жалбоподателя, за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, така и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, доколкото е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
По предявените от ищеца искове с правно основание чл.109 от ЗС, въззивния съд е приел, че исковете за осъждане на ответника за отпушване на двата комина на сградата, в която двете страни са съсобственици в режим на етажна собственост и за премахване на зид, с който е зазидана врата, водеща към стълбището на сградата, са неоснователни. Правните изводи на съда са, че запушването на комините не се дължи на действие на ответника по делото, поради което липсва едно от предпоставките за основателност на иска по чл.109 от ЗС – неоснователно действие от страна на ответника. По отношение на иска по чл.109 от ЗС, с направено искане за премахване на зид, с който е зазидана врата, водеща към стълбищната клетка на сградата, съдът е приел, че липсва втората предпоставка на разпоредбата на чл.109 от ЗС – налице е действие от страна на ответника, но липсва ограничаване правата на собственика, ищец по делото, да ги упражнява в пълен обем. По отношение на предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, съдът е приел същия за неоснователен, тъй като липсва ощетяване за ищеца по делото, което е основна предпоставка за основателността на иска с това правно основание.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона и е налице противоречиво становище на въззивния съд по две разгледани от него граждански производства. Сочи се и нарушение, според жалбоподателя, на процесуалния закон, допуснато от съда при разглеждането на спора, свързан с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.6 от ГПК.
Посочването на процесуално нарушение от страна на въззивния съд, като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване е неоснователно. Постановяване на решение при допускане на съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за касационното обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, доколкото това нарушение е довело до постановяването на неправилно съдебно решение. Правилността на съдебното решение, в т.ч. и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила не следва да се преценява в производството по селектирането на касационните жалби, предвид факултативността на касационното обжалване, на основание чл.288 от ГПК. За да се стигне до разглеждане на правилността на съдебния акт, следва да са налице предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1-3 от ГПК, в която процесуалното нарушение не е посочено като основание за допустимост на касационното обжалване. В тази връзка, позоваването на процесуално нарушение в изложението на касационните основания от страна на жалбоподателя е неотносимо и не следва да се разглежда в производството по чл.288 от ГПК.
Противоречивото становище на съдебния състав, възприето в представеното съдебно решение, по предявен между същите страни иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и конкретния спор по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да се тълкува като позоваване от страна на жалбоподателя като основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата по конкретен правен въпрос. На първо място, правен въпрос не е посочен от жалбоподателя, като само на това основание не следва да се допуска касационното обжалване на соченото правно основание. На следващо място, със соченото съдебно решение, окръжния съд не се е произнесъл по правен въпрос, относим по спора с правно основание чл.109 от ЗС, доколкото е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, т.е. правните изводи на съда по предявения иск с източник на облигационни задължение непозволено увреждане е неотносим към иска с правно основание чл.109 от ЗС, като частта от мотивите на съда по цитираното и представено съдебно решение, в което съдът е посочил, че при предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС, изводите биха били различни, не разрешава спор със сила на пресъдено нещо, поради и което не следва да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по посочен от жалбоподателя правен въпрос /какъвто не е посочен/.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, със своето изложение по допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, като касационния съд е обвързан както от предмета на жалбата, така и от посочения правен въпрос, във фазата на селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност. В тази връзка е и законовото задължение на жалбоподателя да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, въведено с разпоредбата на чл.284, ал.,1, т.3 от ГПК. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание, за недопускане до касационно обжалване решението на въззивния съд, без да се разглеждат допълнителни основания за това, като в тази насока са и разясненията относно приложението на разпоредбата на чл.288 от ГПК, дадени с ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят не е посочил правния въпрос, по който според него се е произнесъл въззивния съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тази законова разпоредба предполага посочване на правен въпрос, който да предполага разкриване на точния смисъл на правна норма чрез тълкуването й, породено от неточното прилагане на смисъла на закона. Не се сочи кое, с оглед посочването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, налага ново разрешение по прилагането на закона, с оглед създаване на нова съдебна практика, както и във връзка с коя законова разпоредба се прави това искане. Не се сочат също така съществуваща в правната уредба неяснота, непълнота или противоречие, което да налага допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, на посоченото основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Посочването в изложението на касационните основания за допускане до касационно обжалване, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с произнасянето на съд по наказателно дело е неотносимо към настоящия спор, доколкото същия е гражданскоправен и без да се обсъжда наличието или не на твърдяното противоречие, същото не следва да се разглежда, доколкото разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК не го предвижда като основание за допустимост на касационното обжалване. Противоречието с материалноправни разпоредби също не е основание за допускане до касационно обжалване, доколкото води до неправилност на съдебното решение, ако такова е налице, като неправилността на решението, поради противоречието му с материалния закон е основание за касационно обжалване, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е. касационния съд следва да разгледа това твърдение на жалбоподателя едва след като са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, отнасящи се към допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №133/16.03.2010 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по в.гр.д. № 132/2010 г.
Председател: Членове: 1. 2.