О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 03.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 565 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7494/5.ІІІ.2009 г. на „П” Е. – гр. В. дол, област В. , подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. Н от АК В. , против въззивното решение № 7 на Варненския ОС, ТК, от 8.І.2009 г., постановено по т. д. № 877/08 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2* на Районен съд В. от 11.VІІ.2008 г. по гр.д. № 8763/03 г. С последното е била отхвърлена молбата на този търговец с правно основание по чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./, подадена срещу Д. Ив. В. от гр. В. за обезсилване решението, с което е бил обявен за окончателен предварителен договор от 26.VІІІ.1998 г., по силата на който продавачът „П” Е. се е задължил да му продаде право на строеж върху едно магазинно помещение в партерния етаж на новострояща се сграда на адрес: гр. В., ул. „Х” № 3 /дворно място, съставляващо УПИ * от кв. 397а по плана на Х-ти микрорайон на този град/ поради това, че купувачът не бил изпълнил задължението си за доплащане на сума в размер на 22 876 лв. /двадесет и две хиляди осемстотин седемдесет и шест лева/.
Оплакванията на дружеството-касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира касирането му и – независимо от доводите за допуснати процесуални нарушения – да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се уважи молбата на дружеството по чл. 297, ал. 2 ГПК /отм./ за обезсилване на първоинстанционното решение по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът-настоящ касатор се позовава на едновременното наличие на предпоставките по т.т 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК: доколкото „не е изпълнил задължението си да обсъди доводите и възраженията на страните, установено с процесуалната норма на чл. 188 от ГПК /отм./”. Същевременно следвало „по тълкувателен път да се изясни съдържанието на нормите, регламентиращи същността на силата на пресъдено нещо и най-вече нейните обективни, субективни и времеви предели”, в което се изразявала същността на въпроса „от значение за точното прилагане на закона”. В тази връзка търговецът-касатор е инвокирал довод, че новото установяване, което било търсено с молбата за обезсилване на решението, постановено по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, се отнасяло „до друг, следващ период от живота на правото, а не до този предходен момент, за който важи силата на присъдено нещо”.
Ответникът по касация Д. Ив. В. от гр. В. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на търговеца „П” ЕООД-гр. Вълчи дол, област В.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на „П” Е. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Изтъкнатата от касатора задължителна за съдилищата в Републиката постановка по т. 4 на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС, в противоречие с която той твърди че се оказвало произнасянето на Варненския ОС по процесуалноправния въпрос, недопустимо свеждан до съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 188 ГПК /отм./, се отнася до това, че въззивният съд не е контролноотменителна инстанция, т.е. такава, която в дейността си се ръководи от отменителни основания и затова, щом като рамките на материалноправния спор са били веднъж определени пред първостепенния съд, а и в пределите на въззивната жалба, то въззивният съд трябва да направи самостоятелните си изводи по съществото на спора: без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция и по-специално – с конкретните основания за порочност на нейните фактически и правни констатации. Понастоящем в касационната жалба на „П” Е. не се поддържа оплакване Варненският ОС да се е отклонил от правомощията си на решаваща инстанция. Напротив, наред с оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност, е развито и такова за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./. Последното обаче, което представлява една от трите възможни проявни форми на неправилността на въззивните решения, не може да се интерпретира едновременно и като основание за допустимост на касационното обжалване. Иначе законодателят не би провеждал разлика между изискването по чл. 284, ал. 1, н. 3 ГПК за „точно и мотивирано изложение на касационните основания” в текста на касационната жалба, от една страна, от изискването си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за „изложение на основанията за допускане на касационното обжалване” – от друга. Обжалваното въззивно решение на Варненския ОС не е постановено и в противоречие с цитираното в жалбата на търговеца-касатор /вместо в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ Р. № 2341/27. ХІ.1968 г. по гр.д. № 1685/68 г. на І-во г.о. на тогавашния ВС на НРБ, тъй като в конкретния случай не се касае до „пропуск на съда да задължи ищеца по иска с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да заплати остатъка от цената на имота в двуседмичен срок от влизане в сила на решението”.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като процесуалният представител на касатора „П” ЕООД-гр. Вълчи дол, Варненско очевидно не е съобразил кумулативното изискване на законодателя, което е в смисъл, че решеният от въззивната инстанция въпрос по делото /бил той материалноправен или процесуалноправен/ следва да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото въобще. В случая обаче, релевираният от касатора процесуалноправен въпрос /за съдържанието на процесуалните норми, регламентиращи „същността на силата на пресъдено нещо и най-вече нейните обективни, субективни и времеви предели”/, което следвало сега да бъде извлечено „по тълкувателен път”, има изцяло хипотетичен характер, след като произнасянето на въззивния съд по съществото на искането за обезсилване на решение, с което е бил веднъж вече уважен конститутивен иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по необходимост налага проверка единствено досежно това станала ли е междувременно изискуема единствената, последна, пета вноска от цената по окончателния договор за придобиване на процесното магазинно помещение, която е била в размер на левовата равностойност на 2 250 щатски долара, чиито падеж е бил обвързан с представянето на А. 15, съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.VІІ.2003 г.
С оглед всичко изложено се налага извод, че жалбата на „П” Е. – гр. В. дол, Варненско не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7 на Варненския окръжен съд, ТК, от 8.І.2009 г., постановено по търг. дело № 877/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2