3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
[населено място] ,16,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на петнадесети октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3755 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 659 / 17.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 348 / 2013 год. на Ловешки окръжен съд , с което е потвърдено разпореждане № 540 /26.04.2013 год. по ч.гр.д. № 194 / 2013 г. на Тетевенски районен съд , с което е отхвърлено искането на жалбоподателя, в качеството на заявител по чл. 417 т.2 ГПК, за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. П. Л. , за парични задължения по договор за ипотечен кредит от 02.06.2008 година , на основание извлечение от счетоводните книги на кредитора. Касаторът оспорва правилността на извода за неустановимо от извлечението по чл. 417 т.2 ГПК изискуемо вземане на заявителя в претендирания размер , несподеляйки тълкуването на чл. 20.2 от Раздел VІІ „ Отговорност и санкции „ от приложимите между страните Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити , дадено от въззивния съд. Така съдът е счел, че съдържанието на разпоредбата , доколкото не е изрично уговорена автоматично настъпваща предсрочна изискуемост на кредита, при сбъдване на визираните в чл. 20.2 предпоставки, респ. друг равнозначен израз , насочващ на така формирана воля на страните , не изключва необходимостта от уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, за да би било налице подлежащо на изпълнение вземане спрямо същия досежно непедажираните вноски по ипотечния кредит , респ. на акцесорни вземания , предпоставени от предсрочната изискуемост на целия кредит . Според жалбоподателя , разпоредбата на чл. 20.2 от ОУ еднозначно и безспорно материализира волята на страните за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава на главница и / или лихва над 90 дни . Излага съображения за неправилност и на извода за недоказано надлежно уведомяване на длъжника – с писмо с обратна разписка, приложена по делото, като очевидно го счита необоснован, при липсата на задължителна съдебна практика относно изискванията за формата, реквизитите и съдържанието на това уведомяване .
Ответната страна – В. П. Л. – не е взела становище по жалбата .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК, инкорпорирано в самата частна жалба , касаторът не формулира изричен въпрос , но същият е еднозначно изводим от съдържанието и се свежда до тълкуването на конкретната договорна клауза – чл.20.2 от раздел VІІ „ Отговорност и санкции от приложимите , съгласно чл.11 от сключения договор за ипотечен кредит, Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити: урежда ли същата / предвид редакцията си / автоматично настъпваща предсрочна изискуемост или за настъпването й е необходимо изрично уведомяване на длъжника от кредитора, както е приел съда, предвид липсата на изрично упоменаване на автоматично действие или друг еднозначен израз , ясно насочващ на освобождаване кредитора от задължението да обяви предсрочна изискуемост . Така конкретизиран, въпросът действително е обусловил решаващ извод на въззивния съд , тъй като отговорът му , ако би бил различен от дадения от въззивния съд , би ирелевирал относимостта на доказателствата по уведомяването на страната , респ. би променил правния резултат по спора , независимо от изложените от съда допълнителни съображения за неоснователност на искането и предвид приетата от съда недоказаност на самото уведомяване . Същият , обаче,е фактологичен – относим към конкретиката на спора и предпоставя тълкуване на конкретната договорна клауза , което не кореспондира с приложението на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, сочена от страната . Същата предпоставя позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма , обусловила решаващия извод на съда , по тълкуването на която е формирана противоречива съдебна практика или непротиворечива такава , но резултат на неправилно тълкуване и като такава подлежаща на преодоляване или на осъвременяване, с оглед развитие на обществените отношения или промени в законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване , съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Доколкото въпросът се свежда до тълкуването на договор , правен въпрос свързан с принципи на тълкуването , съгласно чл. 20 ЗЗД и непротиворечивата съдебна практика по приложението на разпоредбата, жалбоподателят не е формулирал .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 659 / 17.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 348 / 2013 год. на Ловешки окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :