Определение №698 от 18.12.2018 по ч.пр. дело №2907/2907 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698

[населено място], 18.12.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2907 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищците Т. В. Г. и Н. Н. Г. чрез процесуален представител адв. П. К. срещу определение № 2274 от 20.07.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е оставена без уважение подадената от частните жалбоподатели /въззивници във въззивното производство/ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1191 от 15.05.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта относно претендирания ДДС. Поддържат, че ответникът по делото дължи разноски в пълен обем и с ДДС, като с неприсъждане на последния, адвокатското възнаграждение намалява с 20% в нарушение на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Молят определението да бъде отменено и адвокатското възнаграждение да бъде определено с включен ДДС.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Е. оспорва частната жалба, като релевира възражение за нейната неоснователност. Излага съображения, че разноските, присъдени на адв. П. К., са определени правилно, в съответствие с константната съдебна практика, като не съществува законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в предоставения от САС срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение молба вх. № 12210/29.06.2018 г., депозирана от Т. Г. и Н. Г. чрез адв. П. К. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 1191 от 15.05.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на САС в частта за разноските, въззивният съд е приел, че данъкът за добавена стойност се дължи от регистрираното по ЗДДС лице – доставчик по облагаема доставка /чл. 82, ал. 1 ЗДДС/, а регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период и посочи издадения данъчен документ /чл. 86, ал. 1 ЗДДС/. Според Софийски апелативен съд в случаите на процесуално представителство на ищец по реда на чл. 38 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и се дължи от ответника съразмерно на уважената част от иска и няма законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Определението на Софийски апелативен съд е неправилно.
С решение № 1191 от 15.05.2018 г. по в. гр. д. № 5213/2017 г. въззивният състав е осъдил ЗАД „Алианц България“ да заплати на адв. П. К. на основание чл. 38 ЗАдв. сумата в размер 1 875 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за двете съдебни производства.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от адв. П. К. правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС. В посочения смисъл е и създадената по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС – определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и постановените по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 41/25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Въз основа на изложените съображения определението на Апелативен съд София следва да бъде отменено и вместо това ответникът Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“ да бъде осъден да заплати на адв. П. К., регистрирана по ДДС, сумата в размер 375 лв., представляваща ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение в размер 1 875 лв. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2274 от 20.07.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 1191 от 15.05.2018 г. по в. гр. дело № 5213/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав като ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат П. К. от САК, [населено място], [улица], офис 10 допълнително сума в размер 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер 1 875 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top