3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 698
София, 20.12. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 662/2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат С. Ц. като процесуален представител на П. Л. К. и А. Д. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 243 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 3889/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
С молбаза за отмяна е заявено и искане за спиране на изпълнението на решението.
Подадена е и молба от адвокати П. Р. и Й. Г. като пълномощници на Л. Д. М. за присъединяване към молбата за отмяна, като се твърди, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 309, ал. 1, изр. 1 ГПК подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Според второто изречение на същата разпоредба изпълнението може да бъде спряно от съда по искане на страната при условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК – след представяне на надлежно обезпечение.
Разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК има предвид невлезли в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, които по силата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК съставляват изпълнителни основания. Това е така, защото спирането на изпълнението е средство за обезпечение на евентуалния изгоден за касатора изход на касационното обжалване и средство за защита срещу принудителното изпълнение на едно несъществуващо според касатора изпълняемо право. С оглед препращащата норма на чл. 309, ал. 1 ГПК, от същата предпоставка следва да се изхожда и при преценка на искането за спиране изпълнението на влязло в сила решение, което е предмет на молба за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК.
С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска в разглеждания случай, е обезсилено въззивното решение от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2349/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от П. Л. К. и Д. Л. М. – наследодател на останалите молители, срещу Н. С. К.-Х. и Т. С. К.-Х., за прогласяване нищожност на договор от 15.01.1965 г. за покупко-продажба на един апартамент в [населено място], и производството в тази част е прекратено; спорът между същите страни за ревандикация на имота е приключил с отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. В останалата част въззивното решение е оставено в сила, а то касае прекратяване на производството по иска по чл. 7 ЗВСОНИ и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС срещу Н. С. Б..
Така постановеното решение не подлежи на принудително изпълнение, тъй като с него исковете за защита на собствеността са отхвърлени. Затова и разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК, съответно на чл. 309, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението при подаване на молба за отмяна, е неприложима.
С молбата за отмяна е представен изпълнителен лист от 26.02.2010 г., издаден въз основа на осъдително решение по гр. д. № 2349/2007 г. на Софийския градски съд и решение по гр. д. №173/1993 г. на Софийския районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС. Искането за спиране на изпълнението, обаче, няма за предмет това решение, тъй като то е в полза на молителите.
В обобщение на всичко изложено, влязлото в сила решение № 243 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 3889/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о., не представлява съдебен акт, който да подлежи на принудително изпълнение, поради което молбата за спиране на изпълнението се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Л. К., А. Д. М. и Л. Д. М. за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 243 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 3889/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: