3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№698
София,20.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОТКА КАЛЧЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 475/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. А. от [населено място] срещу разпореждане от 12.03.2012 г. по т. д. № 294/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е отхвърлена подадената от същото лице молба вх. № 1960 от 23.02.2012 г. за издаване на изпълнителен лист за сумата 13 030 лв., включваща сумата 4 500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата 8 530 лв. – разноски за въззивното производство.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че при разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист въззивният съд, без да съобрази факта, че делото е образувано през 2010 г., е приложил разпоредбите на чл. 243 и сл. от отменения, вместо разпоредбите на чл. 404 и сл. от действащия Граждански-процесуален кодекс, предвиждащи по-дълъг срок за обжалване на отказа за издаване на изпълнителен лист, с което е нарушил правото му на защита, справедлив процес и равенство на страните. Изразява несъгласие и с приетата от съда липса на основание за издаване на изпълнителен лист, като счита, че в постановеното от него /влязло в сила/ въззивно решение дължимите разноски не са преценени „глобално” и не е взето предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта за присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лв.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 15.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да постанови обжалвания акт, с който е отхвърлена молбата на А. А. А. от [населено място] за издаване на изпълнителен лист за сумата 13 030 лв., включваща сумата 4 500 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата 8 530 лв. – разноски за въззивното производство, Софийски апелативен съд е приел същата за неоснователна по съображения, че с постановеното по делото решение се е произнесъл глобално относно дължимите на страните разноски.
Разпореждането е правилно.
При постановяването му не е допуснато твърдяното от частния жалбоподател нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е становището, че по отношение издаването на изпълнителен лист е приложима правната уредба, съдържаща се в чл. 404 и сл. от новия Граждански процесуален кодекс, предвид обстоятелството, че делото е образувано през 2010 г. по време на неговото действие. Съгласно изричната разпоредба на §2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. Такъв именно е настоящият случай. Исковата молба на А. А. А., по която е образувано т. д. № 452/2008 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, е постъпила на 26.02.2008г., т. е. преди датата 01.03.2008 г., откогато влиза в сила новият Граждански процесуален кодекс. С оглед на тези данни, напълно обосновано въззивният съд е преценил, че приложим към молбата за издаване на изпълнителен лист е процесуалният ред, предвиден от отменения Граждански процесуален кодекс.
Изцяло следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав за неоснователност на подадената от А. А. А. молба за издаване на изпълнителен лист. Видно от мотивите на постановеното по делото въззивно решение, съдът е преценил, че с оглед изхода на спора /частично уважаване на иска за сумата 38 333.33 лв. и отхвърлянето му до пълния претендиран размер 281 000 лв./, на ищеца са дължими разноски за разглеждане на делото общо в размер на сумата 2 188.14 лв. Поради извършената обаче компенсация с дължимите на ответника [фирма] разноски в размер на 5 198.77 лв., в диспозитива на въззивния акт е отразено единствено осъждането на ищеца да заплати на дружеството-ответник разликата до пълния размер на дължимите разноски – сумата 3 010.63 лв. Липсата на осъдителен диспозитив в полза на ищеца А. А. А. по отношение на разноските обосновава съответно и липса на основание за издаване на изпълнителен лист в негова полза, както правилно е приел въззивният съд.
Що се отнася до това, дали размерът на дължимите на ищеца разноски е определен правилно от въззивната инстанция, този въпрос е извън предмета на настоящото производство. Същият би бил релевантен само при направено надлежно искане за изменение на решението в частта за разноските, каквото в случая заинтересованата страна не е заявила.
Поради изложените съображения частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.03.2012 г. по т. д. № 294/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: