1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София,21.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 690 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Е. и А. М. срещу Определение № 1329/19.06.2012г. по ч.гр.д.№ 2280/2012г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено разпореждането от 15.12.2011г. по т.д.№ 103/2011г. на Софийски градски съд, в частта за прекратяване на производството по делото по иска с правно основание чл.240а ТЗ по отношение на ответниците С. С. Й. и Й. П. Г..
Иска се отмяна на атакуваното определение като неправилно.
В изложението на основанията по чл.280,ал.1 ГПК са посочени правни въпроси, които според касаторите са от значение за изхода на делото и са формирали волята на съда за недопустимост на предявените искове.
Първият правен въпрос е допустимо ли е допълнителната искова молба по чл.372 ГПК да се изменя правното основание на иска. Поддържа се, че по реда на чл.372 ГПК ищците са направили уточнение и изменение на основанието на исковете, предявени срещу С. Й. в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] и срещу Й. Г. в качеството му на управител на [фирма]. С допълнителната искова молба е поискано тези ответници да заплатят, на основание чл.45 ЗЗД, на ищците Д. Е. и А. М. обезщетение за вреди в размер на по 30 000лв. Касаторите считат, че с оглед направеното изменение, неправилно съдът е приел, че правното основание на исковете е чл.240а ТЗ, вместо да ги разгледа на уточненото основание- чл.45 ЗЗД.
Посочен е втори процесуално правен въпрос- дали преценката за липса на активна процесуална легитимация, или липса на правен интерес е основание за връщане на исковата молба. Считат, че съдът недопустимо е разпоредил връщането на исковата молба с разпореждане, тъй изводът, че не налице правен интерес и процесуална легитимация обуславя прекратяване на делото поради недопустимост на иска.
Формулиран е и материално правен въпрос-допустимо ли е непреките акционери в едно дружество, които притежават акционерно участие в холдинговото дружество да претендират обезщетение за вреди в полза на самото дружество на основание чл.240а ТЗ, или пък само в своя полза, на основание чл.45 ЗЗД.
Позоваването е на основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
От насрещните страни- С. Й. и Й. Г. е постъпил отговор срещу основателността на частната жалба. Поддържа се, че не са налице основанията за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
Частната касационна жалба е допустима с оглед предпоставките на чл.275 ГПК.
При служебната проверка на допустимостта на обжалваното определение, дължима, съгласно т.1 на ТР 1/2010година на ОСГТК на ВКС, настоящият състав констатира, че обжалваното определение е допустимо. Въззивният съд се е произнесъл по същество по жалба срещу допустим акт на Софийски градски съд, с който исковата молба е върната с разпореждане на основание чл.130 ГПК. При проверката по чл.130 ГПК първоинстанционният съд е констатирал недопустимостта на предявения иск. Обстоятелството, че актът е разпореждане за връщане на исковата молба, а не е определение за прекратяване на делото, по никакъв начин не влияе на валидността му. Същественото е, че правните последици от връщането на исковата молба поради недопустимост на иска и прекратяването на производството по делото поради липсата на същата процесуална предпоставка, са идентични.
Съставът на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С исковата молба ищците като процесуални субституенти на дружеството, в което притежават 10% /над 10%/ от капитала- [фирма] са предявили иск за търсене отговорността на С. Й. в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] и Й. Г. в качеството му на управител на [фирма]. Изложили са съображения, че дружеството, в което са акционери – [фирма] притежава основния пакет акции в дъщерното дружество [фирма], което от своя страна е едноличен собственик на капитала на [фирма]. Търси се обезщетение за вреди за увредените от управляваните от ответниците дружества.
Първият изложен процесуален въпрос: допустимо ли е с допълнителна искова молба да се изменя правното основание на иска, на първо място е формулиран некоректно. Ищецът не изменя „правното” основание на иска си. Правното основание се извежда от съда, а предприетото от страната изменение на изложените обстоятелства на които се основава иска /чл.127,ал.1,т.4 ГПК/ по реда чл.372,ал.2,изр.второ ГПК следва да отговаря на изискванията на чл.214 ГПК.
Поставеният процесуален въпрос не е обсъждан от въззивния съд. САС не се е произнасял по формулирания от касаторите въпрос за допустимостта да бъде изменяни фактите и обстоятелствата, на които се основава иска с допълнителната искова молба по чл.372 ГПК.
Становището на съда, постановил обжалваното определение е основано на разбирането, че предявените от Д. Е. и А. М. в качеството им на акционери, притежаващи 10% от капитала на [фирма] срещу ответниците С. Й., в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] и Й. Г., в качеството му на управител на [фирма], искове с правно основание чл.240а ТЗ- да заплатят обезщетение за вредите, причинени на тези дружества, са недопустими, тъй като ищците нямат качеството на акционери на [фирма] и не могат да имат такова качество по отношение на едноличното дружество с ограничена отговорност. Прието е, че ищците нямат легитимация да търсят отговорност на членове на съвета на директорите, респ.на надзорния и управителен съвет на дружества, в които те не са акционери.
Въззвният съд е изложил и мотиви, че с допълнителната искова молба по чл.ГПК ищците са поискали недопустимо, под формата на „изменение на иска”, приемане за разглеждане на нов иск- за заплащане на обезщетение не на увредените дружества, а лично на тях, за лично претърпени вреди. По този начин, освен изменение на фактическите твърдения /твърдения за лично претърпени от ищците вреди/ се изменя и петитумът / заплащане на обезщетение на ищците в лично качество/.
Поради изложеното, първият формулиран от касаторите въпрос е неотносим към разрешения в мотивите на обжалваното определение.
По поставения от касаторите втори процесуален въпрос за характера на акта, с който съдът се произнася при връщането на исковата молба, настоящият състав изложи мотиви при проверката на допустимостта на обжалваното определение.
Третият формулиран от касаторите материално правен въпрос, дали непреките акционери в едно дружество, които са акционери в холдинговото, могат да претендират обезщетение за вреди в полза на самото дружество е обуславящ изводите на въззивния съд. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по него, тъй като не е налице допълнителното специално основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на което касаторите се позовават-липсата на съдебна практика на ВКС по този въпрос.
Обстоятелството, че такава практика не формирана, не е достатъчно, за да бъде допуснато касационно обжалване и това обстоятелство не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по 280,ал.1,т.3 ГПК. Това основание би било налице ако е необходимо създаване на съдебна практика по прилагане на непълен, неясен или противоречив закон, или когато създадената по приложението на непълна, неясна или противоречива правна уредба съдебна практика, следва да бъде осъвременена.
В разпоредбата на чл.240 а ТЗ е ясно и изчерпателно урежда предпоставките за реализирането на отговорността на членовете на съветите на акционерното дружество и активната легитимация за предявяването на иска.
Въпросът за възможността за реализиране на отговорността по реда на чл.45 ЗЗД не е разглеждан в атакуваното определение, поради което посоченият материалноправен въпрос във втората си част, не е обуславящ изводите на съда.
Поради изложеното, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение Определение № 1329/19.06.2012г. по ч.гр.д.№ 2280/2012г. на Софийски апелативен съд.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.