О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 21.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.10 .2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1103/2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма],гр.София против въззивното решение на Софийски градски съд № 9448 от 29.12.2016 г., по в.гр.д.№ 6784/2016 г., с което след частична отмяна на решение на СРС № 2367 от 11.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 27704 /2015 г. са уважени предявените от Д. Г. Д., Г. Д. Г. и А. Л. Г. обективно и субективно съединени искове: по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.143, чл.144, във вр. с чл.146 и чл.147 от Закон за защита на потребителите за прогласяване за нищожни договорните клаузи на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.13е, чл.23, ал.1 и ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29452 от 28.11.2007 г., сключен между ищците, в качеството им на кредитополучатели и [фирма], като кредитодател и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 4 955.09 швейцарски франка на Д. Г. Д., Г. Д. Г. и А. Л. Г., представляваща надплатени вноски по горепосочения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29452 от 28.11.2007 г., сключен с [фирма], за периода 21.05.2010 г. – 17. 06. 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като в тежест на касатора-ЮЛ са възложени деловодните разноски на ищците в размер на 1937.60 лв. за първоинстанционното производство и 1803.00 лв. за въззивното. Решението е подписано с особено мнение.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с липсата на пасивна процесуална легитимация за ответника. При условията на евентуалност се поддържа и касационно оплакване за неправилност на решението на Софийски градски съд, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че е пасивно материалноправно легитимиран по предявения установителен иск, основан на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.143 и сл.ЗПП, в качеството си на цесионер по сключен с кредитодателя на ищците, договор за цесия, след извършено от кредитополучателите плащане в полза на Банката на процесните суми, приети за недължими.
Позовавйки се отново на тезата за неправилност на обжалваното решение в депозираното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси: 1.”Допустима ли е промяна на договорените между страните условия по кредитно правоотношение и промяна чрез съдебно решение на съдържанието и условията на кредитния договор?”; 2.”Прогласяване нищожност на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от процесния договор за кредит не представлява ли по своята същност недопустима промяна на постигнатата между страните обща воля и съгласие?”; 3. ”Налице ли е правен интерес при условията на чл.124, ал.1 ГПК от прогласяване нищожността на чл.3, ал.5 от процесния договор с оглед декларативния и характер?”;4. „Прогласяване нищожността на чл.3, ал.5 от договора за кредит води ли до промяна на характера, вида и размера на договорената възнаградителна лихва, съгласно чл.3, ал.1 от договора за кредит?”; 5.”Налице ли е промяна на договорените между страните условия по кредитното правоотношение?”;6.”Уговорената възнаградителна лихва определена ли е съобразно изискванията на ЗКИ и на З.?”;7.” Следва ли по отношение на Банката, като доставчик на финансова услуга да намери приложение на хипотезата на чл.144, ал.1, т.1 З. и на чл.144, ал.2, т.1 З.?”; 8.”Налице ли е неравноправие на договорната разпоредба на чл.13, в която е предвидена възможност Банката да променя Тарифата за условията, лихвите и комисионните и самите лихви при евентуално превалутиране на кредита?”; 9.”Налице ли е връзка между тази договорна разпоредба и начина на формирана на възнаградителната лихва по договора?”; 10.”Налице ли е нищожност на клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит, в която е изразено съгласие от страна на потребителя да поеме рискове и вреди, вкл. и пропуснати ползи от промени и повишаване на курс купува и/ или продава на швейцарския франк ?”; 11.” Налице ли е неравноправност по см. на чл.143 З. по отношение на клаузата а чл.23, ал.1 и ал.2 от договора за кредит, след като кредитополучателят се е задължил да връща кредита в швейцарски франкове по време на действие на договора, който е с продължителен период на изпълнение, през който е възможно да настъпят промени във валутния курс, който да повишат или да намалят размера на вноските?”; 12.”Допустимо ли е уговарянето на договор за кредит в чужда валута?; 13.” Не е ли налице разлика между договора за паричен заем по ЗЗД и договора за кредит по ТЗ и в този см. доколко определящо е предаването на сумата при договора за кредит?”; 14. „Допустимо ли е страните по договор за банков кредит да се споразумеят задължението на банката за отпускане на средства да бъде изпълнено чрез предоставянето им в друга валута, различна от уговорената, чийто размер се определя като равностойност на уговорената по установените между двете валути курсове, определен към датата на падежа – момента на изпълнение задължението на банката да предостави средствата?”; 15.”Налице ли е отговорност на дружеството цесионер по осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на Банката- кредитодател?”; 16.”Кои са начинът , методологията и критериите за определяне на „значителност” на твърдяното неравновесие по см. на чл.143 З.?”; 17.”Какви са начина, критериите и метода, съгласно които съдът установява наличие на двете кумулативно дадени предпоставки на чл.146, ал.2 З., във вр. с индивидуално договаряне на процесните клаузи по договор за кредит?”; 18.”Следва ли изрично в договора за кредит да е вписана възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на кредитополучателя, след като то следва ex lege и как следва да се тълкуват разпоредбите на чл.8 и чл.9 от договора, които предвиждат възможността за предсрочно прекратяване?” и 19.”Кой вид давност е приложима при искове по чл.55 З./?/ за надвзета лихва по договор за кредит- общата петгодишна давност или специалната тригодишна давност?”
Ответниците по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразяват по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения. При условията на евентуалност изразяват и несъгласие с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт.
Д., че предявеният установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД,във вр. с чл.143 и сл. З. е срещу лице без пасивна процесуална легитимация, тъй като легитимиран да отговаря по този иск е само договарящата с кредитополучателите Банка – кредитодател, но не и цесионерът, който не е страна по оспорения договор за кредит,е вероятно недопустим, е неоснователен.
Въпросът за надлежната пасивна материалноправна легитимация на конституирания в процеса ответник, настоящ касатор,/ неправилно посочена като процесуалноправна легитимация/ е относима към правилността на обжалвания съдебен акт, но не и към неговата допустимост.
Както е посочено в съобразителната част на въззивното решение на СГС тази легитимация в исковото производство следва от правното твърдение на ищеца за принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор, а основателността на последното е въпрос по съществото на спора.
Не обуславя вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение и твърдението за липса на правен интерес за ищците от предявения установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, предвид декларативния характер на оспорваните като неравноправни клаузи от процесния договор – чл.3, ал.5 и на чл.23. Доколкото всяка от тях предвижда в съдържанието си и конкретно задължение за кредитополучателя – да приеме промяната на базисния лихвен процент, респ. съгласие на последния да поеме всички рискове и вреди, от настъпила промяна в курс купува и/ или продава на швейцарския франк, то декларативният характер се явява привиден, изключващ твърдяната липса на правен интерес за ищеца и обусловената от нея недопустимост на предявения иск.
С оглед решаващите мотиви във въззивния съдебен акт и приетата пасивна материалноправна легитимация за ответника по предявените обективно и субективно съединени искове по чл.26, ал.1, пр.1ЗЗД, във вр. с чл.143 и сл.З. и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, в качеството му на цесионер по сключен с Банката- кредитор договор за цесия за всички вземания на цедента по сключения с ищците договор за кредит от 28. 11. 2007 г., обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд, а чрез тях и за крайния изход по конкретния правен спор се явяват единствено въпроси № 15 ”Налице ли е отговорност на дружеството цесионер по осъдителен иск по чл.55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на Банката- кредитодател? ” и № 19” Кой вид давност е приложима при искове по чл.55 ЗЗД за надвзета лихва по договор за кредит- общата петгодишна давност или специалната тригодишна давност?”
Основателно по отношение на първия е и позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на даден в практиката на ВКС конкретен отговор на този правен въпрос и породеното от нея неточно прилагане на закона в разглежданата хипотеза, вкл. с оглед различните застъпени в самия обжалван съдебен акт становище на членовете на съдебния състав , налага да се приеме, че касационното обжалване по същия следва да бъде допуснато.
За да счете, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения осъдителен иск, основан на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, въззивната инстанция се е позовала на сключения между него и Банката- кредитодател договор за цесия от 11.03.2011 г., според който всички вземания на цедента по сключения с ищците договор за банков жилищен кредит от 28.11.2007 г., вкл. и отделните вземания за съответните видове лихви, са прехвърлени на [фирма],гр.София. Изложени са съображения,че в разглежданата хипотеза на осъществена цесия,дори и след възникване на основанието за връщане на даденото по правилото на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ирелевантни за ангажиране отговорността на цесионера са страните по преюдициалното правоотношение и вида на същото.
Съображенията, за да не възприеме разрешението на мнозинството от съдебния състав на старши член на същия, подписал с особено мнение решението, са че конституираният по делото ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по установителния иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, защото не е страна по договора за кредит, конкретни клаузи от който се оспорват като неравноправни и затова нищожни. Обстоятелството, че в качеството си на цесионер, ответникът не е правоприемник – универсален или частен на Банката – кредитодател по договора за банков кредит, сключен с ищците, според изразеното становище,изключва той да е страна и по спорното преюдициално, за иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, правоотношение. Следователно за ищеца не е налице правен интерес да предяви установителен иск за нищожност на конкретните договорни клаузи от договора за банков кредит срещу ответника-цесионер,поради което исковата му претенция е недопустима, а обусловените от нея исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД предявени срещу последния, са неоснователни.
Недоказан по отношение на другия приет за обосноваващ общата предпоставка за достъп до касация въпрос № 19 е критерият за селекция по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК. По същия този въпрос е налице задължителна практика, обективирана в ППВС № 1/79 г. и ТР № 3/11 от 18. 05.2012 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения, част от които цитирани и от касатора и тя е в смисъл, че претендираното по реда на чл.55, ал., пр.1 ЗЗД вземане е с източник неоснователно обогатяване и няма характер на вземане за периодични плащания. Поради това по отношение на него приложение намира общата петгодишна давност, а не специалната тригодишна давност.С тази задължителна практика, в която касаторът явно влага различно тълкуване от даденото от ВКС, въззивният съд изцяло се е съобразил и твърдяното противоречие отсъства.
Останалите формулирани от касатора въпроси, може да са важни и да са добра основа за бъдещи теоретични разработки, но не притежават характеристиката на правни, съобразно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а са израз на становището на страната за неправилност на обжалваното решение.
Отделно е, че част от тях са и изцяло хипотетични, доколкото въобще не са били предмет на обсъждане от СГС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 9448 от 29.12.2016 г., по в.гр.д.№ 6784/2016 г.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 413.00 лева/ четиристотин и тринадесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора [фирма], [населено място], че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ВНАСЯНЕ на указаната държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: