3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 22.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 783 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 454 от 13.11.2013 година по гр.д. № 473/2013 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 136 от 23.05.2013 г. по гр.д. № 844/2012 г. на Свиленградски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. Ц. Г. от [населено място] против А. „М.”, [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „главен митнически специалист” в Митнически пункт „К. А.”, М.С. към А. „М.” до 24.07.2012 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ със заповед № 7228 от 23.07.2012 г. поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че уволнението е извършено законно, след като с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. е бил приет нов класификатор на длъжностите в администрацията, в който е било предвидено, че длъжността „инспектор” в А. „М.” ще се заема по служебно правоотношение и е била утвърдена Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, в която (§ 9, ал.1 ПЗР) е било предвидено, че служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” се преназначават на длъжност „инспектор” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 ПЗР ЗИДЗДС. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4099,20 лева са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Г. Ц. Г.. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос за разграничение на основанията за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ и чл. 328, ал.1, т.12 КТ и в частност кое от тях следва да бъде приложено, когато основните трудови функции за заеманата по трудово правоотношение длъжност не се запазват, а новосъздадената длъжност по служебно правоотношение се различава съществено, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – определение № 142 от 25.02.2009 г. по гр.д. № 4801/2008 г. на Второ гражданско отделение.
Ответникът по касационната жалба А. „М.”счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Изводите на въззивния съд по приложението на чл. 328, ал.1, т.12 КТ са в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, съгласно която единствена предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на уволнение е определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение; без правно значение е дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга, както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции; да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност и във всички тези случаи е налице основание за уволнение по чл.325 ал.1 т.12 КТ – решение № 231 от 12.06.2013 г. по гр.д. № 1353/2013 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че работодателят разполага с правомощието да определи длъжността за заемане от държавен служител и когато са премахнати част от присъщите и трудови функции или и да и възложи нови такива; че когато заемането на длъжността по служебно правоотношение е разпоредено с нормативен акт (съгласно § 9 ПЗР НПКДА, служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжността „старши митнически специалист” се преназначават на длъжност „инспектор” при А. „М.”), работодателят следва да приложи основанието за уволнение по чл. 325, ал.1, т.12 КТ, независимо от това колко от присъщите за длъжността трудовите функции са запазени и преминали към новата длъжност,
Не е налице и твърдяното противоречие с изводите, формирани в обжалвания съдебен акт и определение № 142 от 25.02.2009 г. по гр.д. № 4801/2008 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд,
Извън обстоятелството, че определенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, то не е налице и противоречие в изводите на съда по приложението на чл. 325, ал.1, т.12 КТ – в определението е прието, че и в хипотезата на чл. 325, ал.1, т.12 е възможно трансформиране на длъжността чрез промяна на част от трудовите и функции; че необходимата предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,т.12 КТ е длъжността, заемана по трудово правоотношение да бъде определена като такава, която следва да бъде изпълнявана от държавен служител по силата на служебно правоотношение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 454 от 13.11.2013 година по гр.д. № 473/2013 година на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: