О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември ,две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1346/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България ” АД срещу решение №8507 от 15.12.2017г по в. гр.дело № 13967/2017г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 20.07.2017 г. по гр.д. № 37 336/16 г. на Софийски районен съд, 64 състав ,постановено по трудов спор.Уволнението на ищеца от длъжността „Заместник-ръководител управление на риска“при ответната банка , извършено с предизвестие и заповед № 2 575/02.06.2016г на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ ,е отменено като незаконно на формално основание , поради нарушение на чл.333 ал.1 т.3 КТ. Съгласно заключението на назначената СМЕ въззивният съд е приел за установено, че ищецът страда от заболяване захарен диабет ІІ тип , неинсулиново зависим, които е част от диагнозата „захарен диабет“ в Наредба №5/87г,а работодателят е предприел уволнението без да има съответното предварително разрешение от инспекцията по труда и без да е ангажирал доказателства,че е събрал предварително информация за здравния статус на съответния служител .
В изложение , като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси прилага ли се закрилата по чл. 333 ал.1 т.3 КТ когато уволненият служител не е изпълнил задължение да уведоми работодателя,че страда от заболяване,за което е приложима тази закрила и да предостави медицинска документация, установяваща заболяването ,при положение че тази информация му е била изрично поискана от работодателя ;в случай че се приеме безусловно обективен характер на закрилата по чл. 333 , ал.1 т.3 КТ, независимо от поведението на служителя ,какви са механизмите за защита на добросъвестния работодател , при положение че последният обективно не знае и няма как да узнае (умишлено се укрива информация)че служителят страда от съответното заболяване .Твърди се противоречие на обжалваното решение с множество решения на ВКС относно правните последици от умишлено недобросъвество укриване на факта на заболяването от страна на служителя, въпреки обективния характер на закрилата (реш. №492/2010 по гр.д №477/2010г ІVг.о,реш. №853/2010г по гр.д №767/2010 ІV г.о ,реш. № 230/2016г по гр.д №502/2016г ІІІ г.о )
Като процесуалноправен се поставя въпросът за задължението въззивният съд да събере служебно и повторно необходимите доказателства като медицинска експертиза , при изрично релевирани доводи и оплаквания от страната, сочи се противоречие с ТР №1/2013г . Изтъква се основание по чл. 280 , ал.2 ГПК и очевидна неправилност на решението ,тъй като основаният факт – заболяването не бил доказан по безспорен начин , след като приетата СМЕ се базира на спорни документи ,без уважение е оставено искането ищецът да даде кръвни проби ,без уважение са оставени и други доказателствени искания на касатора. Не е съобразено ,че работодателят е поискал информация , а служителят не е представил, предложена му е била друга работа която е отказал и следователно попада в изключението от правилото на обективната закрила.
Ответникът по жалбата А. А. Н. е заявил отговор чрез адв Т., според който жалбата следва да се допуска до разглеждане, тъй като въпросите не са обуславящи- въззивният съд не е установил факти, които се твърдят във въпросите.Претендират се разноски.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК .При двата свързано формулирани въпроси на предварителната закрила при уволнение касаторът не е отговорил на съдържателните изисквания за формулиране на правен въпрос с обуславящо за изхода на делото значение.Страната – работодател едностранно и произволно квалифицира поведението на служителя като умишлено укриване на факта на заболяване по наредбата ,без да се сочат фактическите основания за този извод и без да са установени в конкретния случай по делото .
Единственото доказателство за това кога и при какви обстоятелства работодателят е направил постъпки за узнаването на факти, свързани със закрилата, е че към момента на връчване на уволнителната заповед,оформено при отказ,е имало подготвена за връчване и бланка на декларация ,която работникът да попълни като декларира дали се ползва или не от закрила по чл. 333, ал.1 т.1-4 КТ и че не е в платен,или неплатен отпуск. При тези обстоятелства и след като е установено посредством заключението на СМЕ,че заболяването на ищеца е в обхвата на действащата наредба и е обективен факт, решаващо е преценено ,че работодателят е нарушил задълженията си , произтичащи от императивната норма на чл.333 ал.1 т.3 КТ и чл. 333 ал.2 КТ, включително по отношение на събиране на необходимата информация .
Приложените от защитата решения от практиката на ВКС не подкрепят съображенията за противоречие с въззивното решение ,по формулираните въпроси.В решение №492/2010 по гр.д №477/2010г ІVг.о и реш. №853/2010г по гр.д №767/2010 ІV г.о е посочено кое е допустимото изключение от принципа, че закрилата има обективен характер:работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страда от заболяване,за което се предвижда закрила.Решение № 230/2016г по гр.д №502/2016г, ІІІ г.о е израз на същата установена практика на ВКС,но решаващо е отчетено проведеното доказване ,че в действителност работникът не е страда от болест по наредбата.Нито едно решение от практиката на ВКС, постановено по трудов спор не е в подкрепа на тезата, че изискана по начина, установен по делото информация за здравословното състояние на работника или служителя може да съставлява основание за освобождаване на работодателя от задължението сам да събере тази информация и да са приложими разрешенията, при които се отчита недобросъвестност на самия работник или служител при установяване на здравословното му състояние пред работодателя.Отговорът на поставени въпроси по принцип,или за допустимостта от изключение при прилагането на принципа, няма да промени извода в частност, че при процесното уволнение работодателят е игнорирал императивните норми на закона, свързани със закрилата при уволнение, без да има каквото и да било основание да изтъква недобросъвестно поведение на насрещната страна. На общо поставения процесуалноправен въпрос въззивният съд е отговорил, като се е съобразил и не е нарушил служебните си задължения съгласно указанията в ТР №1/2013г ОСГТК относно предмета на доказване,с оглед относимите и допустими в случая доказателствени средства по исканията на страната .
Предвид вече изложеното, несъстоятелно е позоваването в касационната жалба и изложението на основание по чл. 280,ал.2 ГПК.
Касаторът дължи разноски в настоящето производство,установени в размер на 600 лева за адвокатска защита.
Воден от горното ВКС , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №8507 от 15.12.2017г по в. гр.дело № 13967/2017г. на Софийски градски съд.
Осъжда„Юробанк България ”АД да заплати на А. А. Н. сумата 600 лева разноски в насотящето производство
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .