3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 698
гр. София, 28.11.2019
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2290 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 от ГПК.
С. В. Н. обжалва определение № 2175/12.07.2018 г. по гр.д. 349/17 г., САС, ГК, 10 състав, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението по делото в частта за разноските и е осъден да заплати на ответника 2 630 лв разноски, изразяващи се в дължимо юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Според жалбоподателя съдът не бил съобразил приложимата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК и Наредбата за заплащане на правната помощ. Възнаграждението за осъществено представителство следвало да e в размер между 100 лв и 300 лв. Счита, че нормата е процесуална и следва по този начин да се определят дължимите от него разноски. Моли да се отмени определението.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва частната жалба в подадения отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваното от въззивния жалбоподател определение № 2175/12.07.2018 г. по гр.д. 349/17 г., САС, ГК, 10 състав, Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението по делото в частта за разноските в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 2 630 лв. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивна жалба от С. В. Н. срещу решението по гр.д. 5775/15 г., СГС, 1 ГО, 4 състав в частта, с която искът му с правно основание чл. 226 от КЗ отм. е отхвърлен за разликата над 10 500 лв до 30 000 лв. Ответникът по иска пред първата инстанция ЗК „Лев инс“ АД е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която е уважен искът и е осъден да заплати сумата от 10 500 лв, на основание чл. 226, от КЗ отм. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба на застрахователя е основателна и е отменил решението в частта, с която е уважен искът за сумата от 10 500 лв, приел е за неоснователна жалбата на С. З. и е потвърдил решението в обжалваната част.
Въззивният съд е посочил, че решението в частта по иска за разликата над 30 000 лв до напълно предявения размер е влязло в законна сила. При този изход на спора е постановил, че следва с оглед изхода на спора и при така постановения резултат по делото разноските, направени пред първата инстанция следва да се преизчислят. Определил е, че при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК въззивният жалбоподател С. В. Н. дължи разноски на ЗК „Лев инс“ А в размер на 2 630 лв.
Софийски апелативен съд е приел, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение е била в сила нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК преди изменението ДВ бр. 8/2017 г. поради това не бил приложим редът на чл. 37 ЗПП и следвало юрисконсултското възнаграждение да се определи съобразно интереса по делото. Поради това не е намерил основание за изменение на решението в тази част. Със съдебното решение въззивният съд след като отменя частично решението присъжда разноски съразмерно и определя, че разноските за производството пред първата инстанция следва да са в размер на 2 630 лв, представляващи дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съгласно размерите, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е процесуална и същата се прилага за заварените процесуални правоотношения поради това, че има незабавно действие. С нея се уреждат възникналите процесуални правоотношения, по които липсва влязъл в сила съдебен акт за тяхното разрешаване. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, изразена в цитираните от жалбоподателя определение № 390 от 12.07.2017 г. по ч.т.д. 1475/17 г., 2 ТО, определение № 335 от 20.6.2017 г. по ч.т. 1186 /27 г. 2 ТО, определение № 264 от 5.6.2018 г. по ч.т.д. 343/2018 г, 1 ТО. Така в случая при приключено първоинстанционно производство, по което се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, доколкото решението, включително в частта за разноските относно обжалваната част на решението не е влязло в законна сила, Софийски апелативен съд е следвало да приеме, че размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25 а, ал. 2 от НПП. Освен това при определяне размера на възнаграждението, въззивният съд не е съобразил, че с оглед предмета на обжалване, разноските, които следва въззивният съд да присъди следва да се определят с оглед предмета на въззивно обжалване и не може в необжалваната част да разпределя отговорността за разноски за първоинстанционното производство. А оглед определения размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение (2 630 лв), въззивният съд е определил, че на ответника се дължат разноски при интерес от 70 000 лв. съобразно посоченото в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно постановеното съдебно решение № 105 от 09.09.2019 г. по в.т.д. 2291/18 г., образувано по касационна жалба на С. В. Н. срещу посоченото решение на Софийски апелативен съд, в обжалваната част относно 30 000 лв решението е отменено и ЗК „Лев инс“ АД е осъден да заплати на С. В. Н. сумата от 30 000 лв на основание чл. 226 от КЗ отм.
Предвид вече настъпилия факт на отмяна на въззивното решение и изхода на делото, че е налице частично уважаване на иска, който факт следва да се съобрази от настоящия състав следва да се приеме, че на ответника ЗК „Лев инс“ АД не се дължат разноски за първоинстанционното производство поради липса на предпоставките, определени в чл. 78, ал.3 от ГПК. Доколкото искането за изменение на решението на първоинстанционния съд засяга само определеното юрисконсултско възнаграждение, само в тази част в настоящето производство може да се произнесе само по това искане. При преценка на незаконосъобразността на постановеното на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, ще следва съдът да отмени решението в частта, с която е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 630 лв. за производството пред първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд на Р България в състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 2175/11.07.2019 г. по гр.д. 3491/17 г., Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждението от 2 630 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 386 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 3491/17 г., Софийски апелативен съд, Гражданска отделение, 10 състав в частта относно присъдените от Софийски апелативен съд за проведено първоинстанционно производство разноски в размер на 2 630 лв , на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: