3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр.София, 03.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2921 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 519 от 28.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 347 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83 от 23.06.2015 г. по гр.д. № 63 по описа за 2015 г. за установяване съществуването на правоотношение между общината и [фирма], възникнало по силата на договор № 4 от 14.01.2008 г. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б. дол“, [населено място].
Касаторът твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е недопустимо, необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за наличие на правен интерес при предявяване на установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Между [фирма] и [община] е сключен на 14.01.2008 г. десетгодишен договор за експлоатация на общинско депо за твърди битови отпадъци в местността „Б. дол“, [населено място]. Дружеството е предявило иск за установяване съществуването на правоотношението въз основа на този договор, тъй като общината е поискала едностранно да го прекрати. Маданският районен съд е уважил този иск, понеже е приел, че общината няма основание едностранно да прекрати договора. Смолянският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение и е изложил съображения за допустимостта на предявения иск поради наличие на правен интерес, обоснован с опита на общината за едностранно прекратяване на договора.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора въпрос за правния интерес е от значение за допустимостта на иска. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос обаче съответства на по-новата и приложима за случая практика на ВКС, съдържаща се в определение № 588 от 28.06.2012 г. по ч. т.д. № 361/2012 г. на Второ Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК и решение № 1 от 5.2.2014 г. по т.д. № 35/2013 г. на Първо Т.О. на ВКС, изразена също в мотивите в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. В тази практика е изоставено разбирането, че наличието на нарушение, което може да се отстрани само с осъдителен иск, лишава засегнатата страна от правен интерес да предяви установителен иск-теза, застъпена в цитираното от касатора решение № 127 от 29.10.2010 г. по т.д. № 20 по описа за 2010 г. на Първо Т.О. на ТК на ВКС. Страната има интерес да установява съществуването на дългосрочно правоотношение, без значение дали разполага с други средства за защита/осъдителен иск, иск за обезщетение за вреди от неизпълнението и др./. В съответствие с принципа за диспозитивното начало от страната зависи какъв вид и какъв обем защита на материалното си право предпочита, независимо от остротата и характера на нарушението.
Противоречие между обжалваното решение и останалата цитирана и приложена от касатора практика не се установява. Решения № 42 от 1.6.2010 г. по гр. д. № 1211/2009 г. на Четвърто Г.О. и № 151 от 9.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г. на Първо Т.О. на ВКС и решение от 25.08.2015 г. по т. д. № 260 по описа за 2013 г. на Старозагорския окръжен съд касаят друг въпрос-за едностранното извънсъдебно разваляне на договор между страните. Относно решението на Старозагорския окръжен съд и определение от 18.12.2014 г. по гр. д. № 130 по описа за 2014 г. на Габровския окръжен съд липсват данни, че са влезли в сила.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд по повдигнатия от касатора въпрос не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 519 от 28.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 347 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83 от 23.06.2015 г. по гр.д. № 63 по описа за 2015 г. за установяване съществуването на правоотношение между общината и [фирма], възникнало по силата на договор № 4 от 14.01.2008 г. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б. дол“, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: