О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 174/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 357 от 02.07.2009 г. по в.гр.д. № 454/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд е оставено в сила решение № 263 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 2949/07 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. С. против Я. В. С. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ масивен гараж № 2 с площ 20.99 кв.м., находящ се в жил. бл. № 12 в [населено място], [улица].
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от К. Н. С.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса за доказателствената сила на акт за раждане относно установяването на произхода на едно лице.
Ответникът по касация Я. В. Я. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
К. Н. С. е предявила против Я. В. Я. иск за ревандикация на недвижим имот- гараж № 2, находящ се в ж. бл. № 12 в [населено място], [улица]. Твърдяла е, че е придобила собствеността върху него на основание наследствено правоприемство от своите родители С. К. Т. и Н. С. П.. Срещу предявения иск ответникът е противопоставил възражение, че ищцата не е наследник на посочените лица, тъй като е било прекратено допуснатото по гр.д. № 314/1962 г. осиновяване на К. Н. С. от Н. С. П. и С. Т..
Установено е по делото, че с решение от 12.07.1999 г. по гр.д. № 61/1999 г. на Пазарджишкия окръжен съд е било прекратено осиновяването на К. Н. С. от Н. С. П., извършено с решение по гр.д. № 314/62 г. на Кюстендилския съд. С решение № 23 от 12.02.2001 г. по в.гр.д. № 93/2000 г. на Пловдивския апелативен съд, потвърдено с решение № 489 от 29.12.2002 г. по гр.д. № 483/01 г. на ВКС, ІІ г.о., първоинстанционното решение е било отменено и е бил отхвърлен искът на Н. С. П. против К. Н. С. за прекратяване на осиновяването по съображения, че липсват данни да е постановявано съдебно решение за допускане на осиновяване между страните, поради което съдът не може да се произнася относно прекратяване на правна връзка, за която не е доказано че съществува.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като не е доказан факта на осиновяване на К. Н. С. от Н. П. и С. Т., тя не може да се легитимира като техен наследник по закон. На следващо място е приел, че искът за ревандикация е неоснователен и поради това, че процесният имот е придобит от ответника Я. Я. по силата на извършеното в негова полза завещателно разпореждане от Н. С. П.. Автентичността на това завещание не е била оборена от ищцата, поради което ответникът владее имота на правно основание.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въпросът за доказателствената сила на акта за раждане относно установяване на произхода на едно лице, няма самостоятелно значение за изхода на настоящия спор за собственост и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като по делото е представено универсално завещание, с което наследодателят Н. С. П. е завещал цялото си имущество – недвижими имоти, движимо имущество, пари, ценности, ценни книжа и всичко, което ще се получи на негово име след смъртта му, в полза на ответника Я. В. Я. и М. Б.. Общото завещание придава на посоченото от завещателя лице качеството на наследник и изключва наследяването по закон. Наследяването по завещание е с приоритет и наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещанието не е породило действие. В случая обаче въззивният съд е приел, че завещанието е автентично и е породило присъщото си правно действие, поради което легитимира ответника като собственик на процесния имот.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 357 от 02.07.2009 г. по в.гр.д. № 454/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: