1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр. София, 04.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2919 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Г. от [населено място] /ответник по исковата молба/ чрез процесуален представител адв. В. Т. Т. срещу определение № 222 от 15.07.2015г. по т. дело № 3440/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. М. Г. срещу решение от 27.05.2014г. по гр. дело № 16695/2013г. на Софийски градски съд.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател релевира доводи, че цената на иска е 50 000 лв., върху тази цена е платена държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства, а десетте броя записа на заповед по твърдения на ищеца обезпечават вземания по едно каузално правоотношение за цялата сума от 50 000 лв. – договор за заем.
Ответникът Ч. Т. Д. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Вяра А. М. – Т., Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници” оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Моли определението на ВКС да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт – сделката, от която произтича вземането, е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, спорът е по търговско дело за парично вземане с цена ненадвишаваща 10 000 лв. по 10 бр. записи на заповед, които обезпечават изпълнението на дадени парични заеми.
Обжалваното определение на ВКС е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г. и в действащата към подаване на касационната жалба редакция/ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато за установено по отношение на М. М. Г., че дължи на Ч. Т. Д. на основание чл. 535 ТЗ във връзка с чл. 422 ГПК общо сумата 50 000 лв., представляваща вземания по 5 000 лв. по 10 броя записи на заповед, подробно описани с дата на издаване и предявяване за плащане, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2012г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 16899/2012г. на СРС, 39 състав.
Делото е търговско, тъй като заявените претенции произтичат от правоотношения, възникнали между страните по търговски сделки съгласно чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ – 10 броя записи на заповед, всеки от предявените в обективно кумулативно съединение искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 10.07.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./.
Доводът на частния жалбоподател за допустимост на касационната жалба и обжалваемост на въззивното решение поради това, че цената на иска е 50 000 лв., върху тази цена е платена държавна такса за първоинстанционното и въззивното производства, а десетте броя записа на заповед по твърдения на ищеца обезпечават вземания по едно каузално правоотношение за цялата сума от 50 000 лв. – договор за заем, е неоснователен. Изложените в исковата молба твърдения, че вземането произтича от 10 броя записи на заповед, всеки по 5 000 лв., подробно описани с дата на издаване и дата на предявяване за плащане, обуславят извод, че се касае до множество обективно и кумулативно съединени искове, всеки с цена под 10 000 лв. Посочването в исковата молба на каузалното основание, за обезпечаване на задължението по което са издадени процесните записи на заповед /в случая дадени парични заеми срещу издадени 10 бр. записи на заповед/, не променя съединяването на исковете по процесните записи на заповед, нито техния размер.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника /ищец в първоинстанционното производство/ направените от последния разноски за настоящото производство в размер 1 440 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 222 от 15.07.2015г. по т. дело № 3440/2014г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ОСЪЖДА М. М. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на Ч. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ – направени разноски за настоящото производство пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: