6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 04.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3641 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 8689 от 29.VІІ.2013 г. на бургаските корабособственици [фирма] и [фирма], подадена против решение № 1264 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3835/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 35//9.VІІ.2012 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3, по т. д. № 2071/2011 г. С последното-като неоснователни и недоказани и то както на главното, така и на евентуално поддържаното основание, са били отхвърлени кумулативно съединените искове на двете дружества настоящи касатори с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД /респ. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД/ и съответно по чл. 86, ал. 1 от същия закон, предявени срещу ответното държавно предприятие /ЮЛ по чл. 62, ал. 3 ТЗ/, с предмет осъждането му да им заплати общо сума в размер на 80 648.70 лв., като получена при начална липса на основание, както и сума в общ размер от 617.57 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 6.V.2011 г. и до завеждане на делото /1.VІ.2011 г./.
Оплакванията на двамата търговци касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който двата осъдителни иска на търговците срещу ответното ДП да бъдат уважени в предявените по делото техни размери, ведно с присъждането на всички направени от тях в процеса съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите търговци обосновават приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение САС се е произнесъл по три правни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ Дали разпоредбата на чл. 103в от закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България в редакцията й отпреди нейното изменение с ДВ, бр. 28 от 2013 г., следва да се тълкува в смисъл, че корабната тонажна такса следва да се дължи само когато ответното ДП „Пристанищна инфраструктура” /ДППИ/ е осъществявало дейности, свързани с обезпечаване на достъп до пристанището с регионално значение чрез поддържане на акваторията посредством драгиране?
2./ Дали с обратното тълкуване, възприето във въззивното и в потвърденото с него първоинстанционно решение, не се обезсмисля последователно проведената в този специален закон разлика между пристанищата за обществен транспорт с национално и съответно – с регионално значение?
3./ Възниква ли облигационно правоотношение между корабопритежател и ДП „Пристанищна инфраструктура” /ДППИ/, „в качеството му на търговец-публично предприятие”, в хипотезата по ал. 5 на горепосочената законова разпоредба, при която корабна тонажна такса се дължи само при осигуряване на достъп до пристанище с регионално значение?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация Д. предприятие „Пристанищна инфраструктура” – София писмено е възразило чрез своя генерален директор както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на релевираните оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, съвместната касационна жалба на бургаските корабопритежатели [фирма] и [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или за недопустимостта на обжалваното решение. В случай на вероятност атакуваното въззивно решение да е нищожен или недопустим съдебен акт, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за неговата валидност, респ. за допустимостта му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Констатира се, противно на създадената у касаторите погрешна представа, че ответното по касация Д. предприятие „Пристанищна инфраструктура” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], няма статут на търговец-публично предприятие. Напротив, съгласно чл. 115л, ал. 1 от закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, това ДППИ е „юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ”, т.е. такова, което по силата на този специален закон, е изключено от кръга на възможните по българското право видове търговски дружества /по чл. 64, ал. 1 ТЗ/. Неговите приходи, съгласно чл. 115с, ал. 1, т.т. 1 и 3 ЗМПВВППРБ /в редакцията на този законов текст към датата на завеждане на исковата молба по настоящето дело в първостепенния съд/, се формират от пристанищни такси по чл. 103в, ал. 1 от закона, но и „от републиканския бюджет”. Изрично и в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Тарифата за пристанищните такси, събирани от ДППИ (Обн. ДВ, бр. 38 от 11.V.2007 г., посл. изм. ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.), е посочено, че последното събира канални, „тонажни” и светлинни такси от корабите, посещаващи пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и пристанищата по чл. 107-109 от ЗМПВВППРБ, в случаите, когато обезпечава достъп до тях чрез поддържане на акваторията или подходните канали, както и когато собствениците на пристанищата по чл. 107-109 от закона използват пристанищна инфраструктура на пристанища за обществен транспорт с национално значение.
С оглед посочените нормативни положения, отнесени към процесния случай, се налага извод за наличието на вероятност атакуваното решение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като за удовлетворяване на претенциите на двамата касатори корабособственици, имащи поотделно за свой предмет връщане – като недължимо платени – на тонажни корабни такси, събрани от ответното държавно предприятие в размерите и на основанията, посочени в горецитираната тарифа, съществува специален административен ред, изключващ общия гражданскоправен ред. (Косвено в този смисъл е Опр. № 250/24.ІV2012 г. на състав на І-во т.о., постановено по ч. т. дело № 207/2012 г.).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1264 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 3835/2012 г.
У К А З В А на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], че следва, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на сумата 753.12 лв. (седемстотин петдесет и три лева и дванадесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
У К А З В А на касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]а, ет. ІІ, че следва, В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на сумата от 872.20 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тези две допълнителни държавни такси, дължими на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от Търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2