2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
София, 07.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мариана Костова
ч. т. дело № 2207/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. [фирма], [населено място] срещу определение № 184 от 30.05.2014 г. по т. д. № 1235/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от дружеството жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 176 от 27.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1778/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба Л. П. Г. и Д. К. Г., [населено място], в представено становище считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди поставеното определение като правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на иска и търговския характер на делото.
Определението е правилно.
С изменението на ал. 2 на чл. 280 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г. в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Определението за търговски сделки е дефинирано в разпоредбата на чл. 286 ТЗ. Търговските сделки биват абсолютни търговски сделки – посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ и субективни /относителни/ търговски сделки – тези сключени от търговец във връзка с упражняваното от него занятие. Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице, произтича от самия закон. Чл. 213 КЗ урежда встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице. Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му отговорност – задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования, може да упражни регресния си иск срещу прекия причинител на вредата.
Характерът на делото като търговско се определя от предмета на спора, а той чрез основанието и петитума на иска. Настоящето дело е търговско, тъй като претендираното от дружеството – застраховател вземане е основано на платено на застрахования обезщетение въз основа на валидно сключена застрахователна сделка, която от своя страна е от кръга на абсолютните търговски сделка по смисъла на закона – чл. 1, т. 6 ТЗ – застрахователна сделка. Поради това, че застрахователните сделки са от категорията на т. н. „абсолютни“ търговски сделки, то и породеният във връзка с тях правен спор също има характер на търговски по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, което означава съответно, че делото е търговско. Също така претендираното от ищеца материално право произтича от застрахователно правоотношение, възникнало във връзка с упражняваната от него застрахователна дейност, която е типична търговска дейност.
Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището кога делото е търговско и доводите на частния жалбоподател в противна насока, като лишени от основание в закона не могат да бъдат споделени.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 184 от 30.05.2014 г. по т. д. № 1235/2014 г. на Върховен касационен съд, ТК, II отд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: