Определение №698 от 9.12.2010 по ч.пр. дело №688/688 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 698

гр.София, 09.12.2010г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и десета година в състав:

Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 688 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 18.08.2010г. по гр.д.№ 639/2010г., с което Благоевградски ОС, като е потвърдил определение от 05.07.2010г. по гр.д.№ 1917/2010г. на Благоевградски РС, е върнал исковата молба на [заличено наименование на фирма] срещу М. Т. И. за заплащане на сумата 3 805 лева, обезщетение за вреди от действията й като представител без представителна власт.
Жалбоподателят – [заличено наименование на фирма] поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Ответницата М. Т. И., чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва жалбата и моли да не бъде допускано касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
В отговор на искова молба на Л. Г. срещу [заличено наименование на фирма] с правно основание чл.128 КТ с искова молба от 18.06.2010г. жалбоподателят е предявил иск срещу М. Т. И. за заплащане на сумата 3 805 лева, обезщетение за вреди от действията й като представител без представителна власт и за прогласяване на недействителен на сключен трудов договор с Л. Г. на основание чл.74 КТ.
С влязло в сила определение от 22.06.2010г. по гр.д.№1424/2010г. Благоевградски РС е разделил производствата по двата иска, като с разпореждане от същата дата е оставил без движение исковата молба с правно основание чл.42 ЗЗД и е дал указания на ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава иска си за заплащане на обезщетение за вреди от действия без представителна власт от страна на М. Т.. Съобщение за това ищецът е получил на 24.06.2010г.
С определение от 05.07.2010г. Благоевградски РС на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба, след като в дадения му от съда срок жалбоподателят-ищец не е отстранил недостатъците на исковата си молба. С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба.
Като е обжалвал с частна жалба определението на въззивния съд за връщане на исковата молба жалбоподателят е приложил изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че процесуалният въпрос, който е от значение за точното приложение на процесуалния закон и за развитието на правото и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата, е за това при какви предпоставки е допустимо разделянето на производството по два предявени едновременно иска.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото или по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Соченият от жалбоподателят въпрос не е от значение за конкретния спор, тъй като с обжалваното определение е върната исковата молба като нередовна, а съдът с друго влязло в сила определение – необжалвано от страните, се е произнесъл по разделянето на исковете – това от 22.06.2010г. по гр.д.№1424/2010г. Благоевградски РС. Касационният съд следва да прецени първо дали сочения от жалбоподателя въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение. В случая поставения от жалбоподателя въпрос за допустимостта да бъдат разделяни производствата, когато са предявени едновременно повече искове, не представлява решаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, който е такъв за редовността на исковата молба.
Ето защо не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване изведено в чл.280, ал.1 ГПК и съобразно даденото тълкуването в т.1 на Т.. на ОСГК и ТК.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.08.2010г. по гр.д.№ 639/2010г. на Благоевградски ОС, по жалба на [заличено наименование на фирма], на основание чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top