О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр.София, 07.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1836 по описа за 2009год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ч”АД, гр. С., против решението от 12.08.2009г., постановено по гр.д. №1128/2008г. на Софийски градски съд/поправено с решение от 11.11.2009г. относно допусната очевидна фактическа грешка/, с което след като е отменено решение от 21.01.2008г. по гр.д. №6089/2007г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от Е. Б. С. от гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. Б. С. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, са уважени предявените от Е. Б. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на Е. С. е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.238, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, тъй като подборът не е извършен в съответствие с критериите по чл.329 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят „Ч”АД, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за крайния момент, до който работникът или служителят може да навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението, е решен с въззивното решение в противоречие с Тълкувателно решение №1/2000г. от 04.01.2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, че пред въззивната инстанция не може да се изменя предявения иск по основание – т.9. Касаторът счита, че навеждането на нови доводи за незаконосъобразност на уволнението съставлява въвеждане на ново основание на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Доводите са неоснователни. Доводите за допуснати нарушения от работодателя при уволнение на работника или служителя не очертават основанието на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Основанието на иска се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора: правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението. При иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на трудовото правоотношение, страните, между които това отношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му, чието законосъобразно приложение работникът оспорва. Доводите за допуснати от работодателя нарушения при уволнението не са факти, а съставляват правна преценка, и затова не очертават основанието на иска. Когато е предявен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ с твърдение за незаконност на уволнението, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване на това право работодателят е длъжен да спази всички императивни норми на КТ, включително и чл.329 КТ. От друга страна съдът е длъжен да следи служебно за спазването на императивните правни норми в трудовото законодателство, което произтича от принципа на закрила на труда – чл.1, ал.3 КТ.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2009г., постановено по гр.д. №1128/2008г. на Софийски градски съд/поправено с решение от 11.11.2009г. относно допусната очевидна фактическа грешка/, по касационна жалба от „Ч”АД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: