О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
гр. София, 30.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 839 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” О. против решение №336/15.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2704/2008 година от Окръжен съд – Пловдив, 10-ти състав. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 47/07.07.2008 година, постановено по гр.д. № 3323/2006 г. на Районен съд – Пловдив, Х състав. С решението на районния съд е осъден „Р” ЕО. да предаде собствеността и владението на Р. Р. М. на 1/6 ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. П. и представляващ дворно място, заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 204 кв.м. и разгъната застроена площ от 612 кв.м.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел, че ищеца е притежател на правото на собственост на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, който се държи от ответника, без правно основание, противопоставимо на собственика.
Въззивния съд е приел, че към влизане в сила на ЗВСОНИ, имотът е съществувал реално до размерите, в които е бил одържавен и е бил собственост на държавата, поради което собствеността върху него е възстановена по силата на закона, за което е издадена заповед на Областен управител –, за деактуването му като държавен. Ответното дружество е закупило имота от Е. К. , с нот.акт №152/23.12.2005 година. Сделката е осъществена въз основа на представените пред нотариуса данни, че продавача е единствен наследник на М. Б. Въз основа на представените по делото доказателства, въззивния съд е приел от фактическа страна, че продавача по посочената по-горе сделка не е единствен собственик на продадения имот, доколкото освен наследодателя на продавача по сделката, собственика към момента на одържавяването е имал още двама низходящи, то правата на ищеца Р. М. , са в размер на 1/6 ид.ч. от имота, по силата на саморъчно завещание от един от тези низходящи. Съдът е приел за действително саморъчното завещание, въпреки направеното оспорване от страна на ответника по делото. Приел, че имотът е индивидуализиран в завещанието, доколкото е посочен като наследствен дял от общия наследодател, описан като административен а. и сграда. Прието е от фактическа страна, че завещателя е знаел български език и формата на завещанието отговаря на изискванията за действителност съгласно българското право, макар да е съставено в гр. И., Република Т. , както и че е написано и подписано от лицето, означено като завещател в него. Съдът се е произнесъл по оспорването на сравнителния материал, предоставен от страна на ищеца по делото, като с оглед разширената тричленна експертиза, чието заключение е прието от въззивния съд като доказателства, е приел за установено авторството както на завещанието, така и на сравнителния материал, доколкото представените документи и завещанието, както и неоспорените доказателства като сравнителен материал, са написани от едно и също лице.
В изложението на касационните основания се твърди, че с решението си въззивния съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Сочения от жалбоподателя в касационното производство по чл.288 от ГПК процесуалноправен или материалноправен въпрос, следва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В рамките на правомощията на касационния съд в производството по селектирането на касационното производство, предвид неговата факултативност, касационния съд следва да прецени дали правния въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за законосъобразност и обоснованост на решението на въззивния съд следва да се извърши едва след допускането на касационното обжалване, съгласно разпоредбите на чл.281 и чл.290, ал.1 от ГПК. В тази връзка, сочените от жалбоподателя въпроси, целящи проверка на обосноваността на съдебното решение, по отношение на това, дали имотът е съществувал в реални граници към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, с оглед поставянето на въпросите относно предпоставките за възстановяването на собствеността по реда на този закон, са неотносими към настоящото производство. Съдът е възприел от фактическа страна, че към датата на влизането в сила на ЗВСОНИ, имотът е съществувал в границите и размерите, в които е бил одържавен и собствеността върху него е възстановена с влизането на закона в сила, т.е. по силата на закона. Проверката на фактите, относно това, дали имотът е съществувал в тези граници към този момент не може да се извърши в настоящото производство, както и на възприетата от съда фактическа обстановка в тази насока. Предвид възприетото от фактическа страна, не се сочи от жалбоподателя в каква насока по въпроса за предпоставките за възстановяване правото на собственост върху спорния имот, разрешението на въззивния съд е в противоречие с цитираните и представени по делото съдебни решения, доколкото същите са постановени при различна от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка.
Неотносими към настоящото производство са и твърденията на жалбоподателя, че решението е постановено при нарушение на нормите на ЗВСОНИ и Закона за наследството, доколкото тези твърдения следва да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество, в производството по чл.290-293 от ГПК и при преценка на основателността на доводите в касационната жалба, свързани с неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – основание за обжалване на решението по чл.281,т.3 от ГПК, но едва след допускането до касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. В тази връзка, всички правни въпроси, поставени и обсъждани във връзка с фактите по делото, водещи до неправилност поради нарушение на материалния закон според жалбоподателя, са неотносими към настоящото производство.
Твърди се, че по отношение на въпроса, достатъчно индивидуализиран ли е в завещателното разпореждане имотът, означен с административен а. и посочването му като имот, застроен със сгради и придобит по наследство, с посочването на наследодателя. Извън позоваването на нарушение на материалния закон в тази връзка, което възражение е неотносимо към настоящото производство, жалбоподателят твърди, че същия въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Цитираните решения от 08.02.2010 г. по гр.д. №2228/2008 г. на РС-Пазарджик, р. №151/31.07.2009 г. по гр.д. №185/2009 година на ОС – Габрово и р. №467/22.04.1994 г. по гр.д. № 1059/1993 г. на ІV г.о. на ВС са неотносими към възприетата от въззивния съд конкретна фактическа обстановка, доколкото касаят приложението на разпоредбата на чл.90а от ЗН. В конкретния случай, приложението на разпоредбата на чл.90а от ЗН не е било предмет на обсъждане от въззивния съд, доколкото същия е приел от фактическа страна, че към датата на съставянето на завещанието през 1999 година, собствеността върху имота е била възстановена по силата на закона, тъй като имотът към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е съществувал реално до размерите, в които е бил държавен и е бил собственост на държавата – фактически извод, който не подлежи на проверка в настоящото производство. Предмет на обсъждане на представеното р. №378/27.05.2009 г. по гр.д. №302/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС е приложението на разпоредбата на чл.76 от ЗН, която не е предмет на правните изводи на въззивния съд по настоящото дело, а индивидуализацията на имот, предмет на завет е обсъждана дотолкова, доколкото в конкретния спор това е било от съществено значение, тъй като се касае за възстановени земеделски имоти с план за земеразделяне и идентичността на тези, посочени в завета с тези, възстановени от поземлената комисия е от значение за действителността на завета. В спора по настоящото дело подобен правен въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и неговото разрешаване по въпроса за индивидуализацията на имота, предмет на завета не е в противоречие с възприетото от ВКСД по посоченото по-горе гражданско дело. Представените съдебни решения, касаещи нищожност на разпоредителни сделки по ЗЗД са неотносими към настоящия спор, а и правните въпроси поставени от жалбоподателя в тази насока не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и не са част от въведения между страните спор в процесуалните граници за това – до приключването на делото пред въззивния съд.
Поставените въпроси във връзка с оспорването на завещанието, направено пред първата инстанция от страна на жалбоподателя в настоящото производство не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС както относно доказателствената тежест при направеното оспорване, която безспорно е върху лицето, което се ползува от завещателните разпоредби, така и по отношение на процесуалната възможност страна по делото да оспори представен от другата страна сравнителен материал за изготвянето на съдебно-почеркова експертиза и преценката на заключението на вещите лица. Представените от жалбоподателя съдебни решения като съдебна практика в подкрепа на твърдението му, че същите въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата не съдържат правни изводи, различни от направените от въззивния съд. Фактическите твърдения на жалбоподателя във връзка с възприетото от фактическа страна от въззивния съд не са предмет на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК, по съображенията, изложени по-горе.
По поставения по т.8 от изложението въпрос – следва ли да се цени представеното проучване за родствени и наследствени връзка като документ, удостоверяващ същите обстоятелства, жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по него в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на разпоредби на Закона за наследството – обстоятелства от изложението, които дават основания да се приеме, че жалбоподателят се позовава на неправилност в тази част на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради съществено нарушение на процесуалните правила. Тези доводи на жалбоподателя са относими в производството по чл.290 – 293 от ГПК, при разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК, не и при преценка на основанията за допустимост на жалбата до разглеждане в касационното производство по чл.288 от ГПК.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя за наличието на предпоставки за допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, съдът приема следното:
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, със своето изложение по допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, като касационния съд е обвързан както от предмета на жалбата, така и от посочения правен въпрос, във фазата на селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност. В тази връзка е и законовото задължение на жалбоподателя да представи точно и мотивирано изложение на касационните основания, въведено с разпоредбата на чл.284, ал.,1, т.3 от ГПК. Непосочването на правния въпрос е достатъчно основание, за недопускане до касационно обжалване решението на въззивния съд, без да се разглеждат допълнителни основания за това, като в тази насока са и разясненията относно приложението на разпоредбата на чл.288 от ГПК, дадени с ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят не е посочил правния въпрос, по който според него се е произнесъл въззивния съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тази законова разпоредба предполага посочване на правен въпрос, който да предполага разкриване на точния смисъл на правна норма чрез тълкуването й, породено от неточното прилагане на смисъла на закона. Не се сочи кое, с оглед посочването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, налага ново разрешение по прилагането на закона, с оглед създаване на нова съдебна практика, както и във връзка с коя законова разпоредба се прави това искане. Не се сочат също така съществуваща в правната уредба неяснота, непълнота или противоречие, което да налага допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, на посоченото основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложеното, касационния съд приема, че не са налице сочените предпоставки за допускане до разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №336/15.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2704/2008 година от Окръжен съд – Пловдив, 10-ти състав.
Председател: Членове: 1. 2.