ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 698
гр. София, 29.06.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
гр.д. № 884 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца С. Н. М., чрез адв. Св. Н. срещу решение № 290/06.10.2008 г. по гр.дело № 3214/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 09.05.2007 г. по гр.дело № 11576/2006 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.49 и чл. 86 от ЗЗД, предявени от С. М. против „Осман Л. ; Е. гр. С. за заплащане на сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали в резултат от изчезването от офиса на ответника на посочения адрес в периода 21.01.2006 г. до 06.02.2006 г. на преносим персонален компютър с марка С. , аксесоари към него -мишка, чанта и кабел за зареждане на батерия, както и сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за изчезнали пари на посочената стойност в посочения период и място, заедно със законната лихва върху главницата от общо 6000 лв. за периода от 31.01.2006 г. до 25.05.2006 г. в размер на 50 лв. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението за допускане на касационно обжалване поддържа, че процесуалноправните въпроси, обусловили изхода на спора са относно спазване на установените процесуални правила за обсъждане на събраните по делото доказателства, за разпределение тежестта на доказване между страните по спора, като жалбоподателят не дължи доказване на твърдяните от него отрицателни факти, че постановеното въззивно решение е недействително, тъй като е с дата, предшестваща провеждането на последното по делото съдебно заседание. Според жалбоподателя посочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с практиката на съдилищата и ще допринесат за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 и т. З от ГПК. Към изложението са приложени решения на ВКС и Бургаски апелативен съд.
Ответника по жалбата „Осман Л. ; Е. гр. С. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят-ищец се позовава на основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.1,т.2 и т. З от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е относно разпределението на доказателствената тежест между страните по иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от лице, на което ответника „quot; Е. е възложил работа, при изпълнение на възложената работа – чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните е въведено с разпоредбите на чл.127 от ГПК/отм./, според които всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици и за които претендира, че са настъпили. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието всеки от елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД – наличие на противоправно поведение на лице на което ответникът е възложил работа, причинени вреди от посоченото лице при или по повод извършваната работа на ищеца и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от общото правило за разпределение на доказателствената тежест и същото не е постановено в противоречие със съдебната практика. Представените съдебни решения не въвеждат друго разрешение на поставения правен въпрос. Освен това приложените към изложението
съдебни решения на ВКС, Бургаски апелативен съд не са постановени по сходни казуси, а касаят различни факти и доказателства за установяването им, при които правните изводи на съдебните състави са различни.
В сучая решеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая не са установени. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по правния въпрос е причинено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, каквито в случая няма.
Относно формулираният въпрос за нарушение от въззивния съд на процесуалните правила същият представлява довод по същество на спора и съответно е основание по чл. 281,т. З от ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК. Доводите относно валидността на съдебното решение касаещи датата на постановяването му са относими към хипотезата на чл.192,ал.2 от ГПК/отм./ и не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че решението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
III г.о
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 290/06.10.2008 г., постановено по гр.дело № 3214/2007 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: