2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 699
гр. София ,12.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 1596 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Й. Ж. П. чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК Д. е обжалвала въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 389 от 06.10.2010г. по гр.д.№ 471/2010г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв. подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд е отменил отхвърлителното решение на Добричкия районен съд №4 от 16.04.2010г по гр.д.№ 642/2009г. и е допуснал делба на дворно място с идентификатор 72624.902.427 по кадастралната карта на [населено място] при части 723/1370 за Р. Г. Р. и 647/2370 за Й. Ж. П.. В частта за сградите в имота решението обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено.
В. съд е приел, че иск за делба на сградите не е бил предявен и съдът се е произнесъл по искане , с което не е бил сезиран.
По отношение на дворното място, за което е допуснал за делба, съдът е приел, че съсобствеността произтича от документите за собственост. Възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност за южната реална част от мястото е приел за неоснователно като е изложил съображения, че с поставянето на оградата в имота според показанията на свидетелите е разпределено ползването на дворното място по общо съгласие на съсобствениците и не е доказано в процеса манифестиране на намерение на Й. Ж. П. за своене разпределената й за ползване част.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа че съдът се е произнесъл по материалноправният въпрос че възражението за придобивна давност е за 647 кв.м., а не за 697 кв.м., в какъвто смисъл е отговорът по исковата молба като същевременно реално определени части на невключени в регулация имоти по принцип могат да се придобиват по давност – решение 117/1990г. на ВС, петчленен състав по гр.д.№ 137/1990г. По така формулирания въпрос не може да се допусне касационно обжалване, защото не е свързан с решаващите изводи на съда. Неоснователността на възражението за придобивна давност е мотивирана с недоказаност на владение, а не със съществуването на законни пречки за придобиване по давност на реална част от парцел нито с квадратурата владяната реална част. Вторият определен като съществен процесуалноправен въпрос е за необсъждане на направен довод за придобивна давност на насрещната страна, на което касаторката не може да се позовава поради липса на правен интерес.
Цитираната съдебна практика на ВКС във връзка с предпоставките за придобиване на идеална част от съсобствен имот по давност е съобразена от въззивния съд, който е приел, че е следвало да бъде доказано отблъскване на владението на съсобственика при постигната уговорка между страните за разпределяне на ползването, която не променя качеството на всеки от съсобствениците на държател на чуждите идеални части.
В останалата част в изложението са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, които са неотносими в производството по чл.288 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 389 от 06.10.2010г. по гр.д.№ 471/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: