4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 02.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 216 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. П., чрез процесуалния му представител адв. С. Н., против въззивното решение № 17049 от 30 септември 2014 г., постановено по гр.д. № 6151 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е отменено решение № 10093 от 22 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 1107 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. за отхвърляне на исковете на В. Е. Й. от [населено място] против дружеството по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо това е признато за незаконно и е отменено уволнението на Й., извършено по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, той е възстановен на заеманата преди уволнението работа и дружеството е осъдено да му заплати сумата 5580 лева като обезщетение за оставането му без работа за периода 3 януари – 3 юли 2012 г., и дружеството е осъдено за разноски и такси.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не се е произнасял по оплакванията на дружеството, а въззивният жалбоподател е използвал възможността да уточни петитума на жалбата си, за да представи нови факти и доказателства по делото, което е недопустимо. Не е съобразено, че към момента на връчване на заповедта в правния мир не е съществувал болничен лист и работодателят не е могъл да знае, че работникът ще ползва отпуск за временна неработоспособност, а и работникът е отказал да декларира обстоятелства по чл. 333 КТ, поради което и инспекцията по труда не би могла да се произнесе по законността на уволнението. Работодателят сам е опитал да събере необходимата информация дали на ищеца му е бил издаден болничен лист. Оспорва се изводът на съда, че отмяната на заповедта за уволнение имплицитно съдържала признание за незаконосъобразността на уволнението, а не са разгледани доводите за причините, довели до отмяната й и по-специално поведението на работника, което е недобросъвестно като е укрил от работодателя правнорелевантни факти, а проверката от страна на работодателя е препятствана от подаването на исковата молба. Сочи се като неправилно виждането на съда, че заповедта за уволнение не е връчена на работника на работното му място, с което е свързана защитата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като към съответната дата работното място на ищеца не е съществувало – дейността на съответното структурно звено е преустановена. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът В. Е. Й. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
За да отмени първоинстанционното решение въззивният съд приема, че към релевантния момент ищецът е бил временно нетрудоспособен, по време на връчването на оспорената заповед ищецът още не е разполагал с продължение на болничния лист и такъв е издаден три дена по-късно, като той е представен на работодателя на първия следващ работен ден при спазване на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза за представянето му и на чл. 9, ал. 1 НМЕ за издаването му. Счетено е, че връчването на заповедта за уволнение е станало на място, различно от онова, на което той е полагал труд и не е бил започнал да изпълнява служебните си задължения, както и че е отишъл в административния офис на работодателя с адвокат, заявил, че отива на ЛКК и си тръгнал, което е ясна демонстрация на реално започнало ползване на продължен отпуск по болест и така работодателят бил устно информиран за намерението лечението да бъде продължено. Заключено е, че липсва съзнателно и недобросъвестно укриване на обстоятелството по продължаване на лечението или неизпълнение на задължението по чл. 9, ал. 2 НМЕ, поради което закрилата не се изключва, а оттам липсата на осъществена процедура по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ прави уволнението незаконно.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставените от касатора правни въпроси.
На първо място се поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Сочат се съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК за неприложимост на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите, когато работникът или служителят, макар да е бил в разрешен отпуск, се е явил на работното си място, не е представил издаден болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест. Сочат се решение № 94 по гр.д. № 1185/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 182 по гр.д. № 1220/2011 г., ІІІ г.о. Поддържа се, че решението е в противоречие и с посочената в самото него съдебна практика – решение № 63 по гр.д. № 728/2009 г., решение № 567 по гр.д. № 1130/2009 г. и решение № 122 по гр.д. № 4477/2013 г. Изричен правен въпрос обаче в съответствие със задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, не се поставя, поради което за касационния съд в настоящия му състав не е възможно да извърши преценка за наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е ясно по кой проблем следва да се извърши съобразяването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и при неправилно определяне на проблема от ВКС е възможно да се извърши нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК.
При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска даването на отговор на въпроса какви са дължимите действия, които работодателят следва да предприеме, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ да се информира относно факти и обстоятелства по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, при положение, че към момента на издаване и връчване на заповедта в правния мир не съществуват факти и обстоятелства, които да предполагат, че работникът или служителят се ползва от закрилата, осигурена по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, и работникът или служителят отказва да даде информация за подобни обстоятелства. Правният въпрос в първата и последната си част е получил отговор в цитираното от касатора решение на ВКС – решение № 246 по гр.д. № 711/2012 г., ІV г.о., но правният въпрос, независимо от принципното си значение, не е относим към действителните правни изводи на съда. За да приеме, че прилагането на закрилата по чл. 333 КТ не е изключено, съдът се базира на информирането на работодателя, че лечението на ищеца ще бъде продължено, което се приема въз основа на депозираните свидетелски показания. Въпрос по цененето на показанията не се поставя. Ето защо изрично поставеният правен въпрос не адресира обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, което води до липса на основание за допускане на касационното обжалване по него.
Същото е заключението и по втория поставен правен въпрос. Пита се допустимо ли е, при положение, че работникът или служителят изрично отказва да декларира обстоятелства по чл. 333 КТ по изрична покана на работодателя, да се ползва със закрилата, осигурена по чл. 333 КТ. Противно на тезата на работодателя, която явно е за заявен от работника отказ да бъдат декларирани обстоятелства по чл. 333 КТ, съдът приема явно демонстрирано намерение от страна на ищеца да продължи лечението си, и при липса на нарушения на чл. 9, ал. 1 и 2 от Наредбата за медицинската експертиза е прието, че липсва недобросъвестност от страна на работника, поради което и следва да се прилага закрилата по чл. 333 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 17049 от 30 септември 2014 г., постановено по гр.д. № 6151 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: