О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 22.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1442 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СДВР против решение № 2522 от 14.12.2017 г., постановено по в. гр.д. № 1207 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав, с което е потвърдено решение № 9000 от 12.12.2016 г. по гр.д. № 14537 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, за осъждане на касатора да заплати на В. Т. Т. 48 765 лв. обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в пазарната стойност на лек автомобил марка „БМВ”, модел „320”, с ДК [рег.номер на МПС] , ведно с лихви и разноски.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за имуществени вреди. Твърди, че съдът е пренебрегнал съдържащата се в писмен договор цена на лекия автомобил, като вместо това при определяне цената на имуществената вреда се е позовал на показания на заинтересован свидетел и на експертизата по делото. Поставя и процесуалния въпрос дали ищецът може да черпи облаги при декларирани неверни данни в официален удостоверителен документ, какъвто е договорът за покупко-продажба на МПС, за да се избегне плащане на данъчни задължения и нотариални такси.
Ответникът по жалбата В. Т. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът В. Т. е изложил в исковата молба, че в резултат от незаконните действия на длъжностни лица от СДВР, състоящи се в предаване на неговия собствен лек автомобил на представител на италианско застрахователно дружество, е претърпял имуществена вреда в размер стойността на автомобила, поради което е поискал присъждане на обезщетение от 50 000 лв. Първоинстанционният съд е констатирал, че съгласно ал.1 на чл.69а от ЗМВР/отм., ДВ бр.88 от 2010 г./ полицейските органи могат да изземват временно за срок до 30 дни вещ, за която има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система. Според ал.2 на същия член лицето, в което се намира издирваната вещ, се поканва да я предаде доброволно и ако в срок от 30 дни не бъде получена молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган от държавата, въвела сигнала за издирване на вещта в Шенгенската информационна система, вещта в петдневен срок се връща на лицето, от което е иззета, с разрешение на окръжната прокуратура по местоизземване на вещта/ал.8/. Вещта не се връща в три хипотези: ако е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България/1./, доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването и може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България/2./, притежаването и е забранено по законите на Република България/3./. Когато собствеността върху вещта е придобита добросъвестно, тя се връща на лицето, от което е иззета, с разрешение на окръжната прокуратура по местонамирането и. В конкретния случай не е подадена молба за правна помощ или друг акт на компетентен орган от държавата Италия, която е въвела сигнала за издирване на вещта в Шенгенската информационна система, поради което автомобилът е подлежал на връщане на ищеца, който го е предал доброволно. Вместо това длъжностното лице в СДВР е предало автомобила на друго лице, без да е влязло в сила постановление на съответната прокуратура в този смисъл. Това поведение на длъжностното лице е окачествено като противоправно и ангажиращо отговорността на СДВР за причинената имуществена вреда. Съдът е присъдил обезщетение, равно на посочената в автотехническа експертиза средна пазарна цена на вещта от 48 765 лв.. Договорената продажна цена от 7000 лв. е счетена за ирелевантна при определяне размера на обезщетението.
Въззивният съд е възприел изцяло извода на първоинстанционния съд за противоправност на действието на служителя на СДВР, който е върнал автомобила на друго лице, без да е влязло в сила постановление на прокуратурата. Счел е за несъстоятелни доводите на касатора срещу размера на обезщетението, тъй като това обезщетение е компенсаторно и целта му е да се присъди паричният еквивалент на увреденото имуществено право. Ето защо обезщетението трябва да съответства на пазарната стойност, която е посочена в приетата по делото експертиза, а не в договора за покупко-продажба.
Формулираните от касатора въпроси касаят присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди с оглед обстоятелството, че според договора за покупко-продажба платената от ищеца цена за придобиване на автомобила възлиза на 7 000 лв. Според автотехническата експертиза обаче действителната пазарна стойност на автомобила е равна на присъдената сума. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел подобна е била и продажната цена, а тази в договора е симулативна и посочена с цел да се спестят нотариални и държавни такси. Касаторът смята, че при тези данни размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на цената в договора за покупко-продажба. Този договор обаче не е сключен между ищеца и касатора, а е договор между ищеца и трето лице и обвързва само тези страни/чл.20а от ЗЗД/. Отношенията между касатора и ищеца не се уреждат от договора, а от правилата на непозволеното увреждане. Затова съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително претърпяната имуществена загуба/чл.82 от ЗЗД/. Тази загуба се изразява в намаляване на имуществото на ищеца с действителната пазарна стойност на автомобила. В такъв смисъл е даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора въпрос относно определяне размера на обезщетението при имуществена загуба от непозволено увреждане. Това разрешение съответства както на приложимите правни норми, така и теорията и последователната съдебна практика. Недобросъвестното поведение на ищеца, състоящо се в посочване на симулативна цена в договора за покупко-продажба на автомобила, представлява евентуално административно/данъчно/ нарушение, което би могло да доведе до неблагоприятни последици, но само в отношенията на ищеца със съответните административни органи. Това нарушение не може да се отрази на размера на дължимото от касатора обезщетение за реално причинената имуществена загуба.
По тези съображения касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на ответника по жалбата 1992,95 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал., т.3 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2522 от 14.12.2017 г., постановено по в. гр.д. № 1207 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адвокат Е. К. сумата 1 992, 95/хиляда деветстотин деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: