О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр.София, 22.05.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1512 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.07.2013г. по гр.д.№214/2013г.. на ОС Кюстендил, с което е уважен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателят –В. Д. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са решавани са противоречиво от съдилищата.
Ответницата М. С. И. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.227, ал.1,б.”в” ЗЗД и е отменил дарението на недвижим имот, оформено с н.а. № , т., дело № г. на нотариуса при РС Д, изваршено М. С. на В. Д..
Съдът, с оглед прието по делото заключение на експертиза, е счел, че пенсията на дарителката в размер на 257,92 лева не е достатъчна за месечната й издръжка, за която необходимите средства през зимния сезон са 537 лева, а през летния 472 лева. Приел е, че са налице трите комулативно необходими предпоставки за основателността и уважаването на иска на дарителката по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД : трайната й нужда от издръжка, наличие на покана до надарения и отказ на последния да дава на дарителката си търсената от него издръжка. Прието е за неоснователно възражението на надарения за нищожност на договора за дарение на осн. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, като прикриващ сделка за продажба, тъй като по отношение на не е настъпила преклузията по чл.299, ал.1 ГПК на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1158/2008г. на РС Дупница, с което е отхвърлена тази негова насрещна претенция против ищцата по първоначалния иск, за обявяване привидността на дарението им.
В изложение по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и да обоснове решението си на тях и за задължението му да обсъди нуждата на дарителя и възможностите на надарения. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС, представя решение от 01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да обсъди всички защитни твърдения и възражения на страните, решение от 20.01.2012г. по гр.д.№263/2011г., ІV г.о на ВКС, в което е прието, че нуждата се определя като съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретната сума, която му е необходима за неговите специфични нужди, решение от 01.07.2020г. по гр.д.№234/2002г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че дарителят не е длъжен да дава издръжка, ако дарителят има достатъчно средства, с които сам да си я осигурява, решение от 28.09.2001г. по гр.д.№132/2001г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че надареният е длъжен да дава такава издръжка, която съответства на материалните му възможности.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че на са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в представената от жалбоподателя такава. Установеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя израз “изпадане в нужда” е наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал ако разполагаше с дареното имущество. На поставения въпрос за нуждата от издръжка по смисъла на посочената правна норма е даден отговор и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС: решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на ІV, г.о.; решение № 526 от 3.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице през процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира- наеми или цена на друго имущество. В посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение е прието, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които издържа по закон в по – лошо положение от това на дарителя. В случая така навъзможност не е доказана и с оглед на това въззивното решение, с което е прието, че надареният проявява непризнателност, като не дава издръжка е постановено в съответствие с цитираното ТР.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси са от значение за спора, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2013г. по гр.д.№214/2013г.. на ОС Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: