О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 26.10.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 371 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. С. П. и С. П. П. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 33/12.01.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 706/2008 г. в частта, в която е оставено в сила отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове на настоящите касатори срещу „Д. застраховане” Е. за разликата над уважените до предявените размери и са присъдени разноски по компенсация.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Ответникът по жалбата – „Д. застраховане” Е. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от настоящите касатори срещу „Д. застраховане” АД /тогава/ с правно основание чл.407 ТЗ /отм./ за по 40000 лв. за всеки ищец – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка, настъпила при ПТП на 04.12.2004 г. СГС е отхвърлил изцяло исковете, а С. е изменил решението му като е присъдил обезщетение на всеки от ищците в размер на по 15000 лв. със законна лихва от 04.12.2004 г. Присъдени са държавна такса и разноски по компенсация. С. е определил обезщетението за настъпилите вреди на ищците в размер на по 45000 лв. за всеки, намалено с приетото съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 2/3, поради което е присъдил обезщетение от по 15000 лв. за всеки от ищците със законните последици. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел обстоятелствата, че двамата ищци са загубили скъп човек – съпруга и майка и много тежка са понесли нейната загуба. За да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 2/3, С. е взел предвид поведението на пострадалата – пресичала на неопределено за целта място /извън кръстовище и пешеходна зона/ и след употреба на голямо количество алкохол /2.70 промила/.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторите формулират като въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК тези за резмера на определеното застрахователно обезщетение, и прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД, които въпроси били решени в противоречие с практиката на ВКС, определяща значително по-високи обезщетения и значително по-ниско съпричиняване. Конкретна практика не се сочи.
Разрешаването и на двата въпроса е обусловило крайния изход на спора, но размерът на определеното застрахователно обезщетение и прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата са обусловени от приетата фактическа обстановка по делото.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които С. се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Доколкото такава конкретна преценка е извършена от С., не може да има противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1,2 ГПК по казуси, различни по фактология от казуса по настоящото дело. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, установени и специфични за всеки отделен случай, които съдът е преценил.
Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Приетото съпричиняване на вредоносния резултата и от самата пострадала в случая е в съответствие с доказателствата, установяващи пресичане от нея на неопределано за целта място и състоянието й. Ето защо и по този въпрос не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, а за наличие хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК съображения не се излагат.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С. в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на „Д. застраховане” Е. поради липса на искане за такива.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/ 12.01.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 706/2008 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.