О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 26.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3663/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. С. С. от [населено място] и касационна жалба на Т. С. С. и [фирма], [населено място] против решение № 51 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 89/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП, [населено място] чрез главния си публичен изпълнител К. Т. е на становище, че и по двете касационни жалби не са налице основанията за допускане на касационно ожалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното :
По касационната жалба на Т. С. С.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Касаторът, с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК е поддържал, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: „Следва ли в съдебното производство с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК ищецът да докаже реално проявление на елемента – извършена във вреда на публичния взискател сделка, респ. намалено ли е имуществото на длъжника в резултат на оспорената сделка” и „Следва ли публичният взискател да организира защита на интересите си чрез принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, което е налично и достатъчно, за да удовлетвори установените данъчни задължения, преди да инициира съдебно производство с правно основание чл.216, ал. 1, т. 6 ДОПК”. Накратко, след всеки от тези въпроси страната е интерпретирала мотивите на въззивния съд, като е изложила кратки оплаквания за тяхната неправилност и в заключение е заявила лаконично, „че изясняването на посочените материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, тъй като би се разкрил точния смисъл на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК чрез изясняване на законоустановеното правило и преустановяване на неточното му прилагане”.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените от него въпроси, могат да бъдат приети за релевантни, доколкото кореспондират с решаващите мотиви на състава относно наличие на вреда за публичния взискател, търпяна от осъществената сделка.
Страната, обаче не обосновава допълнителен критерий по тези въпроси. Въпросите са поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице това основание, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е интерпретиране на мотивите на въззивния съд, нито оплакването за неправилност на тези мотиви, нито твърдението, че съдът не е съобразил заявеното от нея по основателността на иска, нито лаконично посоченото, че според нея, нормата на чл.216, ал.1, т.6 не била достатъчно ясна. Извън това по поставените въпроси е налице последователна константна съдебна практика в по-голямата си част задължителна за съдилищата, като постановена по чл.290 ГПК. Така например с решение № 639/10г. на ВКС, ІV г.о.е прието, че увреждащото действие при иск по чл.135 ЗЗД, сходно с това по обсъжданата норма на чл.216, т.6 ДОПК е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права , които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.В същият смисъл са още решение № 407/14 на ВКС,ІV г.о. решение № 320/13 на ІV г.о. и др. По втория въпрос също е налице практика постановена, с оглед правилото, че кредитора може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като избере начина, по който да го направи. В този смисъл се приема, че е без правно значение дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност, като релевантен е само факта, че с разпореждането е намалено имуществото му като цяло, от което кредиторът може да се удовлетвори- решение № 320/13 на ВКС ІV г.о., решение № 4/11 на ВКС ІІ г.о. и др. Наличието на задължителна практика по поставените въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което и след като решението не е постановено в отклонение от нея, то не е налице и основание за допускане на касационно обжалване.
По касационна жалба на Т. С. С. и [фирма], [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са препратили към касационната си жалба относно доводи за недопустимост на въззивното решение. Тези доводи се разглеждат независимо от наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК,тъй като при вероятна недопустимост на въззивното решение следва да се допусне касационно обжалване /арг. т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/.
Оплакването на страната за недопустимост на решението е правно необосновано. Основанието е поддържано с твърдението, че чл.216, ал. 2 ДОПК указва, че правото на иск принадлежи алтернативно на публичен взискател или публичен изпълнител като страната счита, че такъв публичен взискател в случая е НАП- предявил иска, но публичният изпълнител / както е обозначена подалата исковата молба/, който също може да предяви иска и който самостоятелно бил носител на това право не бил доказал активната си легитимация, тъй като не можел да действа като пълномощник на публичния взискател. Във връзка с аналогично отправено оплакване във въззивната жалба, решаващия състав е приел, че исковата молба е подадена от ТД на НАП, съгласно изрично уточнение направено от ищеца пред първостепенния съд, като е представено и пълномощно на подалата исковата молба К. Т., подписано от изпълнителния директор на НАП. Същата е установила, че има юридическо образование и е служител на НАП. Следователно ищец по делото е ТД на НАП, както и самият ищец признава, а същият, отново според касатора разполага с активна процесуалноправна легитимация. Представеното пълномощно установява представителна власт произтичаща от изрично упълномощаване на ищеца / чл.33 ГПК/. Следователно, не могат да обосноват твърдяната липса на процесуалноправна легитимация разсъжденията на страната, свързани с хипотетични възможности за предявяване на иска от друг правен субект. При наличие на така установена и законово изведена активна процесуалноправна легитимация, без правно значение за разглежданото основание са развитите от касатора съображения и поради това, че тяхното разглеждане не води до отпадане на така установената процесуална легитимация, а само липсата й има за правна последица недопустимост на иска.
Касаторът е поставил въпроса „Представляват ли по смисъла на § 1, т. 3 б. „а” ДР на ДОПК свързани лица и приложимо основание ли е нормата на чл.216, ал.1, т6 ДОПК в случаите, когато управителят на търговското дружество длъжник и прехвърлител по оспорваната сделка и неговия син като купувач.”… Страната е сочила основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, като е приложила решение на Софийски градски съд.
Поставеният въпрос е релевантен и обосновава общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. По него, обаче касаторите не обосновават допълнителен критерий. Приложеното решение на СГС е акт, подлежащ на обжалване пред САС, а в неговия статус изрично е вписано че не е влязъл в сила. Следователно същият не обективира практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – арг. т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С оглед това, страната не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Касаторът е поставил въпроса – …винаги ли при отчуждаване на имот на длъжника е налице вреда или липса вреда за публичният взискател, когато отчуждаването е срещу равностойна пазарна цена, безспорно получена от длъжника.” Този въпрос е обоснован като допълнителен критерий със същото решение на СГС, което, както бе посочено не обективира практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, т.е. дори и да бъде приет за релевантен, същият не обуславя допускане на касационен контрол.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 89/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: