5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
С. 3.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1821/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДП “Държавно горско стопанство”, [населено място], обл. В., чрез пълномощник-адв. И. С. срещу въззивно решение № 1174 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1469/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 68 от 8.06.2010 г. по гр.д. № 279/2009 г. на Провадийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Х. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като вместо него е постановено друго, с което уволнението на И. З. Х. извършено със заповед № 8 от 1.07.2009 г. на директора на стопанството е признато за незаконно и е отменено, същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “горски надзирател” и стопанството е осъдено да му заплати сумата 2796.60 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва.
В изложение за допускане на касационно обжалване се излагат съображения по приложението на чл.193, ал.1 КТ, като се поддържа че разпоредбата е спазена по отношение на наказаното лице. Поддържа се, че по въпроса спазил ли е работодателят задължението си по чл.193, ал.1 КТ, когато работникът или служителя е бил поканен да даде обяснение във връзка с констатираните с протокол на комисия нарушения, дадено от въззивния съд разрешение е в противоречие с даденото разрешение в цитираните и приложени решения на състави на Върховния касационен съд, като и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
По въпроса спазено ли е законовото изискване на чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение даденото от въззивния съд разрешение влизало в противоречие с разрешението на същия въпрос в цитираните и приложени решения на състави на Върховния касационен съд, което обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът, възможно ли е мотивиране на заповедта за уволнение чрез препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работника или служителя и представлява част от дисциплинарното производство, според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е и въпросът за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК, като се поддържа, че той е решен в противоречие с утвърдената практика.
Ответникът И. З. Х. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от И. З. Х. срещу ДП “Държавно горско стопанство” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и постанови друго, с което уволнението на И. З. Х. извършено със заповед № 8 от 1.07.2009 г. на директора на стопанството е признато за незаконно и е отменено, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност “горски надзирател” и стопанството е осъдено да му заплати сумата 2796.60 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва Варненският окръжен съд е приел, че разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ е изпълнена формално от работодателя, тъй като от съдържанието на писмото, с което са поискани писмени обяснения не става ясно какво е констатираното нарушение при извършената проверка на 1.07.2009 г., нито е установено Х. да е бил запознат с протокола от тази проверка.
Твърдението на жалбоподателя е, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.193 КТ в противоречие с цитираната практика, която приема, че работодателят е спазил разпоредбата, ако в съдебния процес се установи, че е поискал предварително обяснения от работника или служителя за извършените нарушения.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения въпрос, тъй като решаващите изводи на съда по настоящото дело не са в противоречие на съдебната практика, т. е. не се отрича, че задължението на работодателя по чл.193 КТ се изчерпва с искането на обяснения от работника или служителя. В конкретния случай, обаче, съдът е констатирал, че в искането на работодателя не се съдържат данни какви са нарушенията на трудовата дисциплина, които е извършил Х., нито има препращане към друг негов акт, с които тези нарушения са констатирани, както и данни да е запознат със съдържанието на този акт. В задължителната практика по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд по приложението на чл.193, ал.1 ГПК даденото разрешение е в смисъл, че преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служителя към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. Приетото от въззивния съд, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ като не е посочил нарушенията, за които иска обясненията на Х. не влиза в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС- решение № 432 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2009 г., III г. о., ГК.
По въпроса спазено ли е законовото изискване на чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение даденото от въззивния съд разрешение, че заповедта не е мотивирана, тъй като посоченото в нея нарушение на трудовата дисциплина не е конкретизирано по време и място не влиза в противоречие с приетото в задължителната практика по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд по приложението на чл.195, ал.1 КТ- решение от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г., III г. о., ГК, че необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено то. Ако заповедта не отговаря на посоченото съдържателно изискване тя е незаконосъобразна.
По поставения в изложението въпрос: възможно ли е мотивиране на заповедта за уволнение чрез препращане към друг акт на работодателя, обективиращ нарушението чрез неговите признаци, който е известен на работника или служителя и представлява част от дисциплинарното производство не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обуславящ за изхода на делото. Този въпрос не е разрешаван от въззивния съд, а и в издадената заповед за дисциплинарно уволнение липсва препращане към друг акт на работодателя, за да се приема, че заповедта за уволнение е законосъобразна, тъй като е мотивира чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК. Поддържа се от жалбоподателя, че в нарушение на чл.269 ГПК съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповедта за уволнение, като е извършил преценка нарушена ли е императивната норма на чл.195, ал.1 КТ, без да е въведено такова твърдение в исковата молба. С оглед въведеното в исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение, съдът е бил длъжен да изследва всички формални признаци за законност на заповедта, с която е наложено наказанието, сред които е и изискването за нейното мотивиране, съобразно императивната норма на чл.195, ал.1 КТ.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивния решение до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1174 от 12.10.2010 г. по гр. дело № 1469/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: