3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 699
С., 31.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 183-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична Община срещу въззивното решение от 23.11.10г. по г.д.№4798/10г. на СГС,ІІ-Дс-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.10г. по г.д.№29315/09г. на СРС, 45 с-в, в частта му с която е осъдена Столична Община да заплати на ЗАД [фирма]-г.С. 13027лв. обезщетение на основание чл.213 ал.1 КЗ и мораторна лихва 1505.53лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.2ГПК основание.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи частично предявеният от ищеца иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причнените на процесното МПС вреди вследствие виновното поведение на служители на Столична Община.
Процесуалноправния въпрос от значение за правилността на решението, който е формулиран от касатора е, че при разглеждане и обсъждане на доказателствата по делото е допуснато съществено процесуално нарушение, вследствие на което не е установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на процесното МПС вреди.
Основанието за допускане на касационно обжалване касаторът обосновава с противоречие на обжалваното въззивно решение с решение от 12.02.09г. на СГС по т.д.№3615/08г., което е приложено към касационната жалба.
Касационното обжалване по действащия ГПК е факултативно, а не задължително. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1ГПК основания, а именно произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесулно правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въпросът за обема на гражданската отговорност на застрахователя, свързана с репариране на всички вредни последици от непозволеното увреждане в конкретния случай е обусловен от преценката за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причнените на процесното МПС вреди вследствие виновното поведение на служители на Столична Община.
Тази преценка има отношение към обосноваността на обжалваното решение/чл.281т.3 ГПК/, а не към селективните критерии, определени в чл.280 ал.1 т.1-3ГПК.
Ето защо настоящия състав не намира противоречие на обжалваното решение с цит. решение от 12.02.09г. по т.д.№3615/08г. на СГС.
Предвид изложеното не е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба ЗАД [фирма] следва да бъде присъдено 730 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.11.10г. по г.д.№4798/10г. на СГС,ІІ-Дс-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 21.01.10г. по г.д.№29315/09г. на СРС, 45 с-в, в частта му с която е осъдена Столична Община да заплати на ЗАД [фирма]-г.С. 13027лв. обезщетение на основание чл.213 ал.1 КЗ и мораторна лихва 1505.53лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на ЗАД [фирма] 730 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: