О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
С. 04.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2925 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ПК ”Единство”гр.Л., представлявана от председателя А., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 93 от 15.04.2016г. по в.гр.д.№ 28 по описа за 2016г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено решение № 487 от 1.12.2015г. по гр.д.№ 281/2015г. на Районен съд Ловеч като е отхвърлен предявения иск за приемане за установено, че е налице вземане на ищеца в размер на 16 503.48лв., вреди от стоково-материални ценности, установени с акт за начет № Р-6058 от 18.04.2012г. на финансов ревизор към ГД”Финансов контрол”при Ц., предмет на заповед за незабавно изпълнение № 1122 от 10.12.2014г. по чл.417 ал.1 т.8 ГПК по ч.гр.д.№ 1946/2014г. на РС Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 9.12.2014г.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси:
1. Каква е доказателствената сила на акта за начет, когато тя не е оборена и съдът е приел констатациите на акта?
2. Кога съставеният акт за начет има материална доказателствена сила за установените с него липси? и
3. Налице ли е липса на материални ценности когато имуществото стойностно отговаря на счетоводната отчетност?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е възприел извода на първоинстанционния за неоснователност на иска поради отразената в акта за начет и неоспорена от страните констатация, че при постъпване на работа на ответника С. /на 8.04.2011г./ е извършена инвентаризация, която е установила, че към тази дата са раздадени стоки на кредит на стойност 16 878.95лв. С оглед установения в акта за начет факт, че липсата е съществувала преди ответника да постъпи на работа, съдът е приел, че неговата имуществена отговорност не може да бъде ангажирана.
При тези факти, не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от касатора три въпроса, тъй като третият от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост съгласно т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, доколкото съдържа констатация, която съдът не е приел в мотивите си /че имуществото стойностно отговаря на счетоводната отчетност/, а други два не са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съображенията:
По първите два въпроса, въззивният съд е съобразил установената задължителна практика /например решения № 69 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 516/2011г. на ІV г.о.,№ 124 от 15.04.2014г. по гр.д.№ 4837/2013г. на ІV г.о./, съгласно която увреждането се установява при финансовата инспекция, извършена по З., с констатациите в акта за начет. Когато отразените в него факти за виновно причинени вреди и предпоставки, обуславящи възникването на имуществена отговорност, не са оборени от страната, при условията на пълно доказване, те се считат за установени. В случая решаващите доводи на съда, произтичат именно от направените в акта за начет констатации, съгласно които липсите са налични преди приемане на обекта от ответника С. и преди сключването на трудов договор с него. Пълната имуществената отговорност се носи за противоправно причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на виновното лице /чл.21 ал.1 З./. Когато такива действия не се установяват /тъй като лицето е започнало работа след като вече липсите са причинени/, основание за отговорност няма. В производството по допускане на касационно обжалване, съдът не може да разглежда и да се произнася по обстоятелства, които не са били предмет на воденото производство, поради което и не обсъжда наведените доводи, че С. е упражнявал процесната длъжност „касиер” след друга /председател на кооперацията/, в което качество е причинил вредите.
Третият въпрос /налице ли е липса на материални ценности/ е фактически, а не правен. Освен това той е и безспорен /защото липсите са установени с акта за начет/, а и съдържа условие /че имуществото стойностно отговаря на счетоводната отчетност/, което не е част от решаващите мотиви на въззивния съд и не е от значение за изхода на спора. С оглед тези обстоятелства, съгласно дадените в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, същият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 15.04.2016г. по в.гр.д.№ 28 по описа за 2016г. на Окръжен съд Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.