3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
гр. София, 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 535 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. К., против определение № 7492 от 19 май 2011 г., постановено по гр.д. № 636 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е оставено без разглеждане възражението на П. Д. против заповед за изпълнение на парично задължение № 483 от 15 септември 2009 г. по гр.д. № 9254 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е преди всичко недопустимо поради липса на произнасяне по предявената молба за отмяна по реда на чл. 423 ГПК и се иска обезсилването му; съществено са нарушени съдопроизводствените правила и материалния закон – срокът тече от узнаването на заповедта за изпълнение, а не от някой друг акт, като например от връчване на поканата за доброволно изпълнение; последиците от нередовното връчване на длъжника на заповедта по чл. 410 ГПК са по-сериозни дори от невръчването на решение по исков процес, защото съдът е решавал правния спор въз основа на едностранното твърдение на молителя; изискванията на закона за връчването на заповед по чл. 410 ГПК не могат да доведат до презумпция за връчване на заповед, както е прието в конкретния случай. Частният жалбоподател представя и изложение на основанията за допускане на частната жалба до касационно обжалване, което не е било необходимо, тъй като се обжалва определение на въззивен съд по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че от представената покана за доброволно изпълнение е видно, че е връчена на длъжника на 26 август 2010 г., като към поканата била приложен препис от изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и е възпроизведено съдържанието й; с връчване на поканата за доброволно изпълнение и документите към нея длъжникът е узнал за издавената срещу него заповед за изпълнение и едномесечният срок за подаване на възражението е изтекъл преди подаването му.
Атакуваното определение е правилно.
Според правилото на чл. 423, ал. 1 ГПК, в изчерпателно посочените случаи по т. 1 до 4, свързани с ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение или с наличието на особени непредвидени обстоятелства, препятствали своевременното узнаване или подаването на възражение, длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд, като подаването на възражение е ограничено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Наличието на посочените предпоставки е условие за приемане на възражението, както определя ал. 3, изр. първо на посочения текст. Законът не посочва начина, по който длъжникът следва да узнае за заповедта за изпълнение, за да може да се възползва от възможността в установения едномесечен срок от узнаването на заповедта да упражни правото си по чл. 423, ал. 1 ГПК.
В процесния случай заповедта за изпълнение не била връчена на първоначално посочения от заявителя адрес на длъжника, не било намерено лице, което да приеме съдебните книжа на постоянния адрес на длъжника и след залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК и изтичане на съответния срок, бил издаден изпълнителен лист. На 26 август 2010 г. частният жалбоподател лично получил покана за доброволно изпълнение, в което е посочено гражданското дело, по което е издаден изпълнителният лист и дължимите суми. Изрично е заявено, че приложено се изпраща препис от подлежащия на принудително изпълнение акт (заповедта за изпълнение по аргумент на чл. 404, т. 1 ГПК), което е сторено от съдебния изпълнител в изпълнение на задължението му по чл. 428, ал. 1 ГПК. При тези данни следва да се приеме, че макар на длъжника действително да не му е била връчена заповедта за изпълнение по съответния ред от страна на съда, то частният жалбоподател е узнал за нея в момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение и подаденото на 16 ноември 2010 г. по пощата възражение е сторено след едномесечния срок по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7492 от 19 май 2011 г., постановено по гр.д. № 636 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: