О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 649 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. П. против решение № 1266/ от 02.12.2008г., постановено по гр.д. № 216/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 20.11.2007г., постановено по гр.д. № 4063/2007г. на Варненски РС. С последното е допусната съдебна делба между касатора и бившата му съпруга Й. А. Б. при равни права на апартамент № 9 с площ 129 кв.м., находящ се в гр. В., ул. “Мир” № 6, бл. 3,вх. Г, ет.3, ведно с избено помещение № 9 с площ 7,11 кв.м. и таванско помещение № 4 с площ 22,60 кв.м., ведно с гараж № 6 с площ 21,60 кв.м. на същия адрес.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ответникът /сега касатор/ не е оборил презумпцията на чл. 19, ал.1 от СК, тъй като не е доказал, че е вложил свои лични средства от продажба на селскостопанска продукция от недвижими имоти в изплащането на апартамента, придобит от ЖСК по време на брака, а получаването на по-високо трудово възнаграждение от работа в чужбина не е основание за признаване на частична трансформация, защото принос за съпругата представляват грижите за децата, макар и учещи в друг град и работата й в домакинството, както и в ЖСК, освен работата й по трудово възнаграждение.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, защото не е отчетено, че касатора е получавал доходи от реализирана реколта от жито от собствени земеделски земи – по 4 000 лв. годишно за периода 1992-2004г.. /св. Янев/ Н. се съображения, че само трудовото възнаграждение на касатора от чужбина е достатъчно, за да покрие цялата придобивна стойност на апартамента, а съпругата няма принос, тъй като не е полагала грижи за домакинството, защото децата са учили в друг град, получавала е по-ниско трудово възнаграждение, а и не е работила през цялото време.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е оборена ли е презумпцията за принос на единия съпруг, когато се докаже, че недвижим имот е изплатен със средства, получени при работа в чужбина на другия съпруг, а другия в това време не се е грижел за работа в общо домакинство и основание ли е влагането на средства от получена натурална рента от лични земеделски земи на единия съпруг в придобиване на апартамента за да се приеме наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 от СК.
Обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, като се позовава на Р № 1314/02.07.1991г. по гр.д. № 638/1991г. на ВКС І гр.о., Р от 07.12.2003г. по гр.д. № 143/2002г. на Д. РС, с които е прието, че презумпцията за принос е оборена, за разлика от обжалваното решение.
Ответницата по касация оспорва допускане до касационен контрол, като счита, че не е доказано и обосновано наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни правни въпроси са свързани с предмета на спора предвид възражението за пълна трансформация от ответника /сега касатор/, изразяваща се във влагане на лични средства, съставляващи получено трудово възнаграждение от работа в чужбина и паричната равностойност на получена натурална рента за лични земеделски земи..
С цитираните от касатора две решения е прието, че е оборена презумпцията за принос, но и в двата случая съпрузите не са поддържали общо домакинство, не са се грижели общо за семейството, а между съпрузите е настъпила фактическа раздяла. По настоящото дело се установява, че съпругата е останала в България, но тя е продължила да се грижи за общото домакинство, участвала е в изграждането на ЖСК и с личен труд освен работата си по трудово правоотношение и се е грижела за децата, които са живели на квартира в друг град, но това не означава, че не са имали нужда от родителска грижа, подкрепа и съдействие. Затова двете цитирани от касатора решения не са по идентични, или дори сходни казуси с процесния и не формират противоречива практика с обжалваното решение. В хода на производството касатора не е доказал общия размер на получените от него средства от работа в чужбина, поради което твърдението му, че той надвишава придобивната стойност е голословно. Безспорно доходите от личен недвижим имот – наем, рента, ако са натрупвани и влагани в придобиването на недвижим имот по време на брака биха били основание за трансформация, но за доказване на това обстоятелство съдът е преценил, че показанията на свидетеля Я са недостатъчни. За получаваната от кооперациите рента се води отчетност и се съставял писмени доказателства, каквито касатора не е представил, а само притежаването на земеделски земи не е достатъчно, за да се приеме, че от тях е реализирана рента на еднаква стойност всяка година. По тези съображения не отчитането от съда на посочените факти се дължи на непълното им доказване, което не е основание за допускане до касация.
По изложените съображения, не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.2 от ГПК, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1266/ от 02.12.2008г., постановено по гр.д. № 216/2008г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. Д. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: