О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 23.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 555 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”С” Е. , гр. П. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 19 от 26.01.2009 год.по ч.гр.д. № 2178/2008 год., с което е оставено в сила разпореждане № 323 от 31.07.2008 год., по т.д. № 601/2008 год. на Пловдивския окръжен съд за допускане изпълнението на постановените от Търговски съд на Рубе – Туркоен, район гр. Лил, департамент Н. и на Апелативен съд в Д. – 2-ри състав, 2-ро отделение съдебни решения: от 07.11.2007 год. по д. № 2006/01933 и от 28.06.2007 год. по № RG 07/ 02426, с които е осъден касатора да заплати на „С” С. А. С. – опростена форма, със седалище и адрес на управление – НЬВИЛ АН ФЕРЕН /NEUVILLE EN FERRAIN/ , Република Ф. сумите : 164 021.68 евро обезщетение за понесени вреди, ведно със законната лихва, начислена към датата образуване на производството; общо 2700 евро на осн. чл. 700 от новия ГПК на Република Ф. ; 69.97 евро разноски, като в полза на ответната по касационната жалба страна са присъдени и деловодни разноски за въззивното производство в размер на 7 432.15 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложено поле с твърдението, че „с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане касационната жалба до разглеждане по същество, излагайки подробни съображения относно отсъствието на въведените от законодателя критерии за селектирането и – основен и допълнителен и формалното позоваване на същите от страна на касатора.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ касационния контрол, поради което е процесуално допустима.
Въпреки формалното съответствие на подадената от ТД ”С” Е. , гр. П. касационна жалба с императивните изисквания на процесуалния закон- чл.284 ГПК, искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 2178/2008 год. е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Създадената процесуалноправна уредба на факултативност на касационния контрол по действащия ГПК предпоставя разрешен с обжалваното въззивно решение конкретен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който да е обусловил крайния правен резултат по делото и по отношение на който да е налице някой от критериите за селекция, въведени изчерпателно с т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставянето на този специфичен за разглежданото дело въпрос и основанието, налагащо провеждането на касационен контрол по реда на гл. ХХІІ ГПК над обжалваното въззивно решение, в което същият е бил предмет на обсъждане е възложено в тежест на касатора, като несъмнено при неяснота във формулировката му, той следва да бъд. изведен от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, респ. от обстоятелствената част на касационната жалба при инкорпориране на същото в нея, но само доколкото по този начин не би било нарушено диспозитивното начало и принципа на равенството на страните в процеса.
В случая касаторът не само не е формулирал такъв конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи, а чрез тях и крайния резултат по делото, но той въобще не би могъл да бъд. и изведен нито въз основа на бланкетното съдържание на изложението към касационната жалба и обстоятелствената част на последната.
Всъщност твърденията на касатора, с което е обосновал искането си за допускане касационно обжалване на съдебния акт на Софийски апелативен съд се свеждат единствено до неправилност на същия, поради противоречие с разпоредбите на материалния и процесуален закони, които пороци, обаче, дори и да са налице не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, тъй като са неотносими към основанията за касационно обжалване императивно и изчерпателно въведени с чл.280, ал.1,т.1-т.3 ГПК.
Поради това, доколкото в случая липсва основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, то за касационната инстанция отсъства възможност да извърши и възложената и в производството по чл.288 ГПК проверка относно основателността на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на който страната се позовава.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в производството по допускане на изпълнение на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава –членка на ЕС по реда на чл.623, ал.1 и сл. ГПК нито първоинстанционният, нито въззивният съд са оправомощени да се произнасят по въпроси на материалното право, за да може даденото по тях разрешение да обоснове касационно обжалване по приложно поле.
Или, както Софийски апелативен съд е приел, неотносимо към условията за допускане изпълнението на съдебни актове в разглежданата хипотеза, наличието или не на висящи искови производства във вр. с договорните отношения между страните не би могло да бъд. и предмет на обсъждане във въззивното производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 19 от 26.01.2009 год., по ч. гр. д. № 2178/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: