3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С.,11.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 943 /2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ф. от[населено място] чрез адв. И. М. срещу решение от 22.02.2010 год. по гр.д. №10827/2009 год. на С. градски съд, БК, с което е потвърдено решението на СРС, ІІІ г.о. ,92 състав по гр.д. № 499/2008 год. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между касаторката и Й. В. Ф. , относно размера на издръжката, определена за двете родени от брака деца и мерките за лични отношения на бащата с децата.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради противоречие с материалния и процесуален закон и необоснованост.
Ответникът по касация Й. В. Ф. от[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и относно основателността на жалбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от нейната редовност , за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение , следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./.
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос, но не и служебно да го формулира, което би нарушило диспозитивното начало в процеса и равнопоставеността на страните в него.
На второ място касаторът следва да посочи в коя от хипотезите на чл. 280,ал.1 ГПК попада визирания от него въпрос като обоснове наличието на съответната хипотеза и представи съответните съдебни актове , ако се позовава на противоречива съдебна практика / основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. В представеното от него изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК на практика се правят оплаквания и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение , които могат да се квалифицират като нарушение на материалния и процесуален закон – касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК. Тези оплаквания обаче могат да се обсъждат едва в производството по чл. 290 ГПК, в случай че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство.
Посочването на правен въпрос е основната, обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на правен въпрос не дава възможност за обсъждане на визирания от касатора допълнителен критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.02.2010 год. по гр.д. №10827/2009 год. на С. градски съд, БК, с което е потвърдено решението на СРС, ІІІ г.о. ,92 състав по гр.д. № 499/2008 год. в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между С. Д. Ф. и Й. В. Ф. , относно размера на издръжката, определена за двете родени от брака деца и мерките за лични отношения на бащата с децата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: