4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
С., 11,01,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………..……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 400 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1324/4.ІІІ.2010 г. на [фирма]-гр. П., подадена против решение № 309 на П. апелативен съд, ГК, от 16.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 935/09 г., с което – на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 286 ЗЗД и сключеният помежду им договор от 24.VІІІ.2007 г. – това търговско д-во е било осъдено да заплати на Д. Н. А. от[населено място] сума в размер на 32 916 евро, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба /25 юни 2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на въззивното решение: предвид постановяването му при пороци, обективиращи приложението на основанията, визирани в текста на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Поради това се претендира обезсилването му изцяло или, алтернативно, неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с постановеното от първостепенния съд отхвърлително решение, както и да бъдат присъдени на търговеца всички направени от него в трите инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, касаторът [фирма]-гр. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение П. апелативен съд се е произнесъл по три „материалноправни” въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1/ Дали било законосъобразно становището на въззивния съд, че две търговски д-ва които не са свързани по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, въпреки това, поради „някаква връзка”, могат да бъдат считани за свързани при сключването на определени търговски сделки; 2/ Дали е допустимо едно търговско дружество да бъде считано за свързано с друго, когато второто не е съществувало към датата на сключване на договор между първото дружество и едно трето лице; 3/ Дали е допустимо, въпреки разпоредбата на чл. 269, изр. 2-ро ГПК, въззивният съд да излиза извън рамките на заявеното от въззивника оплакване.
Ответницата по касация Д. Н. А. от[населено място] не е ангажирала становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на търговеца за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред П. апелативен съд касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Последният от трите формулирани от търговеца касатор въпроси в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не само няма материалноправно естество, но и по съдържание се свежда до оплакване за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 269,изр. 2-ро ГПК. Същевременно останалите два материалноправни въпроса в изложението на касатора не се отнасят до приложението на разпоредбата на § 1 от ДР на ТЗ, тъй като са с изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били в действителност предмет на произнасянето на въззивния съд.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Съответно върху ВКС не тежи задължение да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от съдържащите се в последната твърдения на подателя й или сочените от него факти и обстоятелства. Вместо ясно формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и той да е от значение за изхода по конкретното дело в качеството си на релевантен и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото, в случая касаторът [фирма]-гр. П. излага свои абстрактни питания към ВКС, следващи от оценката на търговеца за неправилност на констатациите на решаващия съд, разкриващи посредством критериите на чл. 20 ЗЗД действителната обща воля на страните по процесния договор за поръчка от 24 август 2007 г. според обективирането й в клаузата на чл. 4 от същия: досежно това коя изпълнителна сделка ще се счита „безусловно в пряка връзка с този договор”, т.е. „следствие от изпълнението на поръчката от довереника, за което доверителят му дължи възнаграждение”. Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви: за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Доводи в тези насоки обаче, не са навеждани в изложението на търговеца касатор.
В заключение, не е налице приложно поле на касационния контрол, тъй като и при служебната проверка на обжалваното въззивно решение не бе установена вероятност то да е процесуално недопустимо, след като не е спорно, че П. апелативен съд се е произнесъл точно по предявения иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 286 ЗЗД /за заплащане възнаграждение на доверителя в пределите на действително уговореното/. При поддържани пред въззивната инстанция оплаквания за необоснованост и постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на материалния закон, апелативният съд в П. е бил в правомощията си по чл. 271 ГПК да пререши спора, констатирайки неправилността на атакувания пред него акт на първостепенния съд в неговата цялост.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 309 на П. апелативен съд, ГК, от 16.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 935/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 400 по описа за 2010 г.