1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 11.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1887 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ 86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против постановеното при новото разглеждане на спора /след обезсилване на предходния въззивен акт с Решение № 212 от 14.02.2017г. по т.д.№ 2528/2015г. на ВКС, ІІ т.о./ Решение № 104 от 24.04.2017г. по в.т.д.№ 83/2017г. на Апелативен съд Пловдив.
С обжалваното решение е потвърдено решението по т.д.№ 87/2014г. на ОС Хасково за отмяна, на основание чл.71 ТЗ по предявения от П. Я. иск, на решенията на Съвета на директорите на [фирма] от заседанието от 05.03.2014г., взети по т. 3 и т. 4 от обявения дневен ред: „възлагане на изпълнителния директор на акционерното дружество да прекрати договора за управление на [фирма] с П. Я.; за управление на едноличното дружество с ограничена отговорност единствено от управителя Апостол А.; за предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; за представяне под опис на цялата касова наличност”.
Касаторът се позовава на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост „във връзка с чл.280,ал.1,т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и то относно въпроси, по които липсва трайноустановена съдебна практика”. Счита извода на въззивната инстанция за наличие на правен интерес у ищцата от предявяване на конститутивния иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решения, приети от Съвета на директорите на акционерното дружеството за неправилен. Твърди, че изложените по този въпрос от състава на апелативния съд правни доводи са несъстоятелни и противоречиви. Поддържа, че в обжалваното решение отсъства произнасяне по направените от дружеството възражения, че не е ясно с какво конкретно тези решения нарушават правата на ищцата като член на дружеството или отделни нейни членствени акционерни права; че не е ясно какъв е характерът на констатираните от въззивния съд нарушения във връзка с неяснотата в поканата за свикване на заседанието на СД /мястото на провеждането му /и във връзка с другото визирано в исковата молба възражение за невъзможност заседанието да бъде проведено при спадащ кворум. Оспорва се правилността на извода, че нормата на чл.238,ал.1 ТЗ е диспозитивна, а не императивна. Възразява се, че въззивната инстанция не се е произнесла по направеното от дружеството възражение за нищожност на чл.15 и чл.16 от устройствения акт на [фирма] и на чл.50 от Устава на [фирма]. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Има ли право акционер да участва посредством гласуване в управлението на дъщерно еднолично дружество и засягат ли се тези права от решения на Съвета на директорите, и поради това да е допустим иск по чл.71 ТЗ. Следва ли съдът в този случай да проверява законосъобразността на тези решения и да се осъществява съдебен контрол над тях. Въпросът е поставен с оглед довода за отсъствие на правен интерес и с оглед твърдението за неправилност на изводите на апелативния съд за допустимост на иска. По този въпрос освен допълнителната предпоставка на чл.280,ал.3,т.1 ГПК аргументирана с довода „от значение за точното прилагане на закона и то относно въпроси, по които липсва трайноустановена съдебна практика”, е въведено и основанието „по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК” с позоваване на противоречие на обжалваното решение с решение № 52 от 20.06.2017г. по т.д.№ 3631/2015г. на ІІ т.о., в което е даден отговор на въпроса „Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД”. Подържа се, че с оглед даденото разрешение на този въпрос, ищцата като акционер няма членствени права, които да й дават право да участва в управлението на дъщерното дружество / [фирма]/ и решенията на СД на акционерното дружество по отношение управлението на дъщерното, не могат да засегнат нейни акционерни права; че след като няма засегнати членствени права от орган на дружеството, ищцата няма какво да защитава с иска си по чл.71 ТЗ.
2/ Нормата на чл.238,ал.1 ТЗ императивна ли е или е диспозитивна „и затова позволява един по-висок кворум за провеждане на заседанията на СД от предвиденото в нея”. Въведената допълнителна предпоставка е чл.280,ал.3,т.1 ГПК аргументирана отново с довода „от значение за точното прилагане на закона и то относно въпроси, по които липсва трайноустановена съдебна практика и произнасянето от ВКС е наложително”. Твърдението е, че съдът е следвало да анализира устава на акционерното дружество и чл.15 и чл.16 от устройствения акт на дъщерното Е. и да констатира противоречие на нормите с ТЗ.
В писмен отговор П. Я. поддържа, че подадената касационна жалба и изложението не отговарят на условията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С Решение № 212 от 14.02.2017г. по т.д.№ 2528/2015г., съставът на ІІ т.о. на ВКС е обезсилил предходното въззивно решение и е върнал делото за разглеждане на конститутивния иск по чл.71 ТЗ по заявените релевантни за този иск основания. Дал е задължителни указания, че твърдените от ищцата факти и обстоятелства за липсата на компетентност на СД на [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма] не са релевантни за търсената чрез конститутивния иск правна защита; че те са основания за установителен иск за нищожност, но не и основание на висящия за разглеждане иск по чл.71 ТЗ. Делото е върнато на въззивната инстанция за разглеждане на конститутивния иск по чл.71 ТЗ по заявените релевантни за този иск основания.
Както е констатирал съставът на апелативния съд в обжалваното решение, ищцата е твърдяла, че е акционер в ответното акционерно дружество и с предявения по реда на чл.71 ТЗ иск е оспорила законосъобразността на приетите на заседанието от 05.03.2014г. решения на Съвета на директорите за възлагане на изпълнителния директор на акционерното дружество да прекрати договора за управление на [фирма] с П. Я.; за управление на едноличното дружество с ограничена отговорност единствено от управителя Апостол А.; за предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; за представяне под опис на цялата касова наличност. Фактическите й твърдения са, че събранието е свикано и проведено нередовно – в поканата е посочено, че заседанието ще се проведе на 27.02.2014г. от 10 часа, а при липса на кворум – на 05.03.3014г. в същия час и място – „в седалището на дружеството, стаята на управителя”. Поддържала е, че поканата е нередовна, тъй като липсва конкретно посочено място на заседанието, тъй като седалището на дружеството е на територията на [населено място] и дружеството няма управител. Възразила е, че нито законът, нито уставът предвиждат възможността да се насрочват заседания и да се вземат решения при спадащ кворум, а посоченото в протокола от заседанието от 05.03.2014г., че нормата на чл.238,ал.1 ТЗ има приоритет пред устава на дружеството, е неправилно. Поддържала е, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.50 от Устава, която регламентира, че СД заседава, ако присъстват всички членове – лично или представлявани от друг член на Съвета, а процесното заседание е проведено без участието на всички членове. Изложено е, че взетите решения по точка трета и четвърта от дневния ред не кореспондират с дневния ред, обявен в поканата – т.е. взети са решения, които не са били включени в поканата за свикване на заседанието; че взетите решения се разминават със заложения дневен ред.
Безспорно е било по делото, че заседанието на СД е свикано с писмена покана до членовете му с обявен дневен ред: 1/вземане на решение за свикване на общо събрание на акционерите; 2/ Определяне на дата за провеждане на общото събрание на акционерите; 3/ Разглеждане на възникнали финансови проблеми в [фирма]; 4/ Вземане на мерки за подобряване на финансовата дисциплина в [фирма]. В поканата е посочено, че заседанието ще се проведе в седалището на дружеството, стаята на управителя на 27.02.2014г. от 10 часа, а при липсата на кворум – на 05.03.2014г. в същия час и място. Безспорно е било, че на заседанието от 27.02.2014г. са се явили само двама от членовете на Съвета, отсъствала е М. Петрова. В протокола е отразено, че при това положение заседание не може да се проведе и то се отлага за резервната дата при същия дневен ред. Видно от протокола от заседанието от 05.03.2014г., отново не се е явила М. Петрова и присъстващите двама от членовете на съвета са приели, че това е второ заседание и предвид разпоредбата на чл.238,ал.1 ТЗ, която има приоритет пред Устава, заседанието е редовно и може да се проведе при предварително обявения дневен ред. При разглеждане на т.3 и т.4 от обявения дневен ред е прието, че разискванията следва да се проведат едновременно, тъй като въпросите са свързани. Взетите решения по т.3 и т.4 от дневния ред са: на изпълнителния директор на дружеството да се възложи да прекрати договорите за управление с управителите на [фирма] М. Петрова и П. Я. с писмено предизвестие; едноличното дружество да се управлява единствено от вписания управител Апостол А. и цялата счетоводна документация и касова наличност са бъдат предадени на управителя А..
Съставът на апелативния съд е посочил, че с оглед указанията на ВКС, извън предмета на производството по разглеждания иск по чл.71 ТЗ е въпросът дали приемането на оспорените решения е в компетентност на Съвета на директорите на ответното дружество, поради което не дължи произнасяне по въведеното от ищцата твърдение за липсата на такава компетентност, което е относимо към иск за нищожност на решенията.
Изложил е съображения за основателност на въведеното от ищцата твърдение, че решенията по т.3 от Протокола от заседанието на СД от 05.03.2014г. са незаконосъобразни като взети в нарушение на чл.50, изр. второ от Устава, регламентиращ, че съветът заседава ако присъстват всички членове лично или представлявани от друг член на съвета и взима решенията си с мнозинство 2/3 от общия брой на членовете. Посочил е, че с оглед на тази разпоредба, провеждането на заседанието от 05.03.2014г. при отсъствие на един от членовете на СД /М. Петрова/, без тя да е представлявана, е достатъчно основание за се приеме, че взетите решения са незаконосъобразни поради нарушаване на предвиденото в Устава изискване за кворум. Мотивирал е, че разпоредбата на чл.238,ал.1 ТЗ създава императивно правило за най-ниския кворум /половината от членовете на съвета/, но няма пречка уставът да предвиди по-висок кворум, включително и изискване за присъствие на всички членове на органа на дружеството. Обосновано е, че при установени с устава изисквания за кворум и отсъствие на предвидена от закона или устава възможност за спадащ кворум, респ. за провеждане на заседание на втора дата, независимо от броя на присъстващите членове, заседанието от 05.05.2014г. е свикано и проведено незаконосъобразно и поради това, че поканата предвижда заседанието да се проведе на 27.02.2014г. от 10 часа, а при липса на кворум – на 05.03.2014г. в същия час. Мотивирано е, че законът и уставът не допускат при свикване на заседание на СД поканата да предвижда възможност за провеждането му на втора дата без необходимия кворум по устава.
Счетено е, че процесните решения на СД са незаконосъобразни и на следващото поддържано от ищцата основание – че в изпратената до членовете на СД покана не са включени точки от дневния ред, които да съответстват на приетите по т.3 и т.4 от протокола решения. В тази връзка е обсъдено, че обявените в дневния ред въпроси за разглеждане на възникнали проблеми в [фирма] във връзка с провеждана данъчна ревизия и вземане мерки за подобряване на финансовата дисциплина, не съответстват на приетите решения за прекратяване от изпълнителния директор на договорите за управление с управителите на едноличното търговско дружество и възлагане управлението му на един от вписаните управители, както и за задължаване за предаване на счетоводна документация и касова наличност. Мотивирано е, че разпоредбата на чл.53 от Устава изисква връчване на покана с точно посочване на дневния ред, което изискване не е спазено.
За основателно е счетено и въведеното от ищцата като основание на иска за отмяна на решенията твърдение за отсъствие на посочване в поканата на конкретното място, на което ще се проведе заседанието; че мястото на провеждане не е конкретизирано поради непосочване на точен адрес, че не е посочено, къде се намира стаята, където е свикано, а и акционерното дружество няма управител, тъй като оперативното му управление се осъществява от изпълнителен директор, съгласно чл.54 от Устава.
Първият въпрос в изложението е във връзка с допустимостта на иска с оглед наличието на правен интерес за ищцата от провеждането му. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по него пряко произтича от обстоятелството, че той е обсъден и разрешен в решението по т.д.№ 2528/2015г. на ІІ т.о. на ВКС. В него е разгледан и е счетен за неоснователен доводът на дружеството за отсъствие на правен интерес – изрично е посочено, че с оглед постоянната практика на ВКС и обстоятелството, че ищцата е акционер в [фирма], правният й интерес за конститутивния иск по чл.71 ТЗ е презумптивен с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума.
В хипотезата на чл.295, ал.1 ГПК при обжалване на второ решение на въззивната инстанция релевантни за допускане на касационното обжалване по него са въпросите, относими към повторното разглеждане на делото, но не и такива, които са разрешени в предходното касационно производство.
Решението по т.д.№ 3631/2015г. на ІІ т.о., на което касаторът се позовава няма никакво отношение към въпроса за допустимостта на иска, тъй като дава разрешение на материалноправния въпрос за оправомощения да вземе решение за прекратяване на правомощията на управителя на дъщерното еднолично дружество с ограничена отговорност орган на акционерното дружество-принципал. Паралелно с това, даденото разрешение е относимо към основателността на иск за нищожност на решение на орган на дружеството, взето извън неговата компетентност, какъвто иск не е предмет на въззивното производство.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича на първо място от непосочване от касатора на релевантна допълнителна предпоставка. Основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се изчерпва с въведеното от касатора въпросът да е „от значение за точното прилагане на закона и то относно въпроси, по които липсва трайноустановена съдебна практика и произнасянето от ВКС е наложително”. Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на което страната се позовава изисква обосноваване, че конкретният въпрос е от значение за точното прилагане на закона /като произнасянето по него допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяване на дадено тълкуване/ и за развитие на правото /при непълнота, неяснота или противоречивост на закона/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Тази допълнителна предпоставка освен че не е надлежно въведена, е изцяло необоснована с конкретни доводи и аргументи. Формалното позоваване на текста на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не е достатъчно, за да бъде осъществено изискването за надлежно въвеждане на допълнителното основание, чието кумулативно наличие, наред с общата предпоставка, е необходимо условие за допускане на касационното обжалване.
На трето място разпоредбата на чл.238,ал.1 ТЗ за характера на нормата относно изискването за кворума за законност за приемане на решения от съветите на акционерното дружество е ясна и не провокира създаване на противоречива съдебна практика.
Не на последно място, разрешаването на въпроса за характера на нормата на чл.238,ал.1 ТЗ не е единствено обуславящият изхода на спора. Искът е уважен както поради констатирани нарушения при свикването на заседанието и вземането на решения от Съвета на директорите в нарушение на чл.50 от Устава на акционерното дружество, така и поради приемането на решения по въпроси, които не са били включени за разглеждане в дневния ред на заседанието в поканата за свикването му, както и поради приетата нередовност при свикването му с оглед неяснота на място на провеждането му. Правен въпрос относим към тези самостоятелни основания за уважаването на иска не е поставен, поради което и допускането на касационното обжалване по въпроса за съответствието на разпоредбата на чл.50 от Устава на акционерното дружеството с разпоредбата на чл.238,ал.1 ТЗ, не би довело до друг краен резултат на спора.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба по представен списък по чл.80 ГПК –сумата 1 200 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 104 от 24.04.2017г. по в.т.д.№ 83/2017г. на Апелативен съд Пловдив.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на П. С. Я. сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: