О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София 13.01.2016 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети януари и през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2241 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2, връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на ЗК „Д. 96” със седалище и адрес на управление [населено място], Пловдивска област срещу определение №260 от 27.04.2015г., постановено по в.гр.д.№77/2015г. на Пловдивския апелативен съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно. Правото си на жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд от 18.11.2014г. жалбоподателят извежда от твърдението за необходимо другарство между кооперацията и купувача по договора за продажба [фирма], като се позовава на ТР №1 от 9.12.2013г. по т.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Наведени са доводи за задължително другарство, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство по чл.87, ал.3 ЗЗД със страни [фирма] и СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие.
Постъпил е по делото писмен отговор от [фирма], представлявано от Г. К., с молба частната жалба да се остави без уважение по изложени в него аргументи. Няма направено искане за присъждане на разноски.
СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие” излага в писмен отговор становище за неоснователност на частната жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Правният извод за недопустимост на въззивната жалба въззивният съд е мотивирал с обстоятелството, че ЗК не е страна в исковото производство по чл.87, ал.3 ЗЗД – главна, подпомагаща, нито контролираща, поради което липсва разпоредба от ГПК, по силата на която въззивникът да може да обжалва решението за разваляне на договора за продажба. Според съда, ЗК не може да встъпи в исковото производство като трето лице помагач или да встъпи в процеса като главна страна, поради въведените в чл. 225 и чл.118 ГПК срокове за встъпване във висящ процес. Кооперацията няма качеството на необходим другар, доколкото не е страна по сделката, предмет на исковото производство по чл.87, ал.3 ЗЗД.
Определението е правилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на Пловдивския апелативен съд, че въззивникът ЗК „ Д. 96” няма право на жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.дело№2746/2014г., с което е развален на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД , сключен между СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие” и [фирма] договор за продажба на ид.ч. от описан в договора недв. имот, обективиран в нот.акт №28, дело № 5559/2013г. на нотариус С. Р.. Не може да бъде споделена тезата на частния жалбоподател, че купувачът на ид.ч. от недв. имот и земеделската кооперация, като съсобственик също на ид.ч. от същия имот, са необходими /задължителни/ другари в процеса за разваляне на договора за продажба. Необходимо другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните. За да бъдат тъждествени по предмет, делата на другарите при необходимото другарство трябва да се отнасят до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. Разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право. Правоотношението, породено от договора за продажба на ид.ч. от недв. имот от съсобственика на трето лице, не е по естеството си такова, че решението на съда по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД да трябва да бъде еднакво по отношение на купувача на ид.ч. и другия съсобственик, който не е участвал в сделката, нито законодателят го е предвидил изрично. Неоснователно е позоваването на постановките на т.6 от ТР №1/9.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, след като жалбоподателят няма качеството на необходим другар със някоя от страните по гр.дело № .2746/2014г.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № №260 от 27.04.2015г., постановено по в.гр.д. № 77/2015г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: