3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 14.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4410/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 15062/23.08.2018 г. на М. А. П., чрез адв. Д. Д., срещу определение № 2139 от 09.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3066/2018 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на определение от 06.03.2018 г. по в. гр. д. № 9519/2017 г. на Софийския градски съд. С последното е оставено без уважение искане на страната за изменение на постановеното определение от 09.11.2017 г. за осъждането й за разноски във връзка с прекратеното пред него производство поради направен от нея отказ от иска.
Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и се иска отмяната му. Поддържа се, че апелативният съд незаконосъобразно е потвърдил осъждането на страната за разноските, направени от ответницата по иска, за инстанцията, в която изходът от делото е бил положителен за нея. По-конкретно сочи изхода на делото пред касационния съд, с което при обжалване на постановеното по делото въззивно решение, същият го отменил и го върнал за повторно разглеждане от градския съд. Поддържа се още, че незаконосъобразно градският съд при повторното разглеждане на делото, въпреки направения отказ от иска, е насрочил открито съдебно заседание, а и присъденият размер на разноските е прекомерен.
В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване като решен в противоречие с решение № 251 от 06.03.2018 г. по т. д. № 593/2017 г. на ВКС, II-ро т. о., се поставя въпросът за това следва ли при прекратяване на производството по делото поради отказ/оттегляне на иска, страната, по чието искане производството е прекратено, да понесе всички разноски на насрещната страна, в това число и за инстанцията, в която решението е положително за нея.
Ответницата по жалбата А. И. Ж. не е ангажирала писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от страна с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, както и срещу въззивен съдебен акт. С оглед на преценката обаче дали последният подлежи на касационно обжалване като постановен от апелативен съд в производство по чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и по съществото на искането за разноски, както и че разпределението на разноските е във връзка с прекратяване на производството по основния спор поради направен отказ от иска пред въззивната инстанция, т. е. във връзка с прекратително определение, постановено за пръв път от въззивна инстанция в лицето на Софийския градски съд, съставът на ВКС, I-во г. о., намира, че настоящето производство следва да бъде спряно до приключване с обявяването на тълкувателно решение на тълк. д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС с предмет следния въпрос: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“.
Отговорът на въпроса, предмет на посоченото тълкувателно дело, е обуславящ за това дали подлежи на обжалване пред касационния съд, предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК, изр. 2-ро ГПК, определение, с което е отказано по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК изменение в частта за разноските на определение на окръжен съд в качеството му на въззивна инстанция по исковия спор, за прекратяване на делото поради направен пред него отказ от иска. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК определенията по същество по искания за допълване или изменение на акт, с който приключва производството пред съответната инстанция, подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване актът, чието изменение или допълване в частта за разноските е поискано. Фактът, че градският съд, в качеството си на въззивна инстанция, е прекратил производството по делото в открито съдебно заседание с протоколно определение заради направен отказ от иска, а после, отделно, в закрито съдебно заседание се е произнесъл за разпределяне на разноските съобразно прекратяването на производството на основание отказ от иска, не изключва приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК, изр. 2-ро ГПК, нито налага тълкуването му в различен от посочения по-горе смисъл. Дали определението за разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска подлежи на касационно обжалване, зависи от това дали прекратителното, така преграждащо определение, постановено за първи път от въззивната по съществото на исковия спор инстанция, подлежи на обжалване пред ВКС като трета инстанция, предвид разпоредбата чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч. гр. д. № 4410/2018 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., до приключване с тълкувателно решение на тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: